Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
17.04.2014 12:44 -
Преродена
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2014 12:53
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.04.2014 12:53
Не беше пролет като другите.
Не беше.
Жена сред ароматите се губеше.
Вярваше, че вятърът
ще среше
пламъците ѝ.
Когато се събудеше.
Не бяха нацъфтели още вишните.
Не бяха.
В съня оказа се излишна.
Че сънищата будни
се преляха
в парченца
пъзел от игра предишна.
Тъй стипчав бе и полъхът на вишните.
О, стипчав бе!
Съвсем умишлено!
Но вярваше отчаяно и скришно
в една любов несбъдната,
че диша.
Тя вярваше, че зрее
и преражда се-
красива, мъдра и пречистена,
че иде
с полъха на пролет,
с дъх на бисер,
че трябва само
да я зърне необмислено,
да я прегърне
и целуне слисано,
да се усмихне после.
И залисана,
да вдиша я!
Че тъй
било е писано!...
Няма коментари
Търсене
