Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.09.2013 16:06 -
***Вятърът- най-нежният любовник...
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2013 16:12
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 18.09.2013 16:12
Вятърът- най-нежният любовник,
в онази стая със заоблени стени,
в която млъкналият стар часовник
на клада времето гори;
истински той може само да прегръща
и нежност вярна в пръстите му има.
Всяка тръпка на живот той връща,
снеговете топи на измислена зима.
Гальовен и гъвкав, игрив като коте,
изненадващ и дебнещ- закачливо дете,
единствен може да обича още и още...,
да ухажва и топли всяко женско сърце.
Вятърът- най-верният любовник.
Воалът му е за бездомни и самотни дреха.
Любов намират, без да са я гонили,
превърнати в дървета плодни- за утеха.
Вятърът- най-предан, чак до вечност.
Пошушнал тайна в ухото за криле.
За широта, простор, вълшебство и далечност,
в която се прегръщат брегове,
където се усмихва ангел
и нежно със ръчичка те докосва
събуденото в теб дете.
в онази стая със заоблени стени,
в която млъкналият стар часовник
на клада времето гори;
истински той може само да прегръща
и нежност вярна в пръстите му има.
Всяка тръпка на живот той връща,
снеговете топи на измислена зима.
Гальовен и гъвкав, игрив като коте,
изненадващ и дебнещ- закачливо дете,
единствен може да обича още и още...,
да ухажва и топли всяко женско сърце.
Вятърът- най-верният любовник.
Воалът му е за бездомни и самотни дреха.
Любов намират, без да са я гонили,
превърнати в дървета плодни- за утеха.
Вятърът- най-предан, чак до вечност.
Пошушнал тайна в ухото за криле.
За широта, простор, вълшебство и далечност,
в която се прегръщат брегове,
където се усмихва ангел
и нежно със ръчичка те докосва
събуденото в теб дете.
Няма коментари
Търсене