Тя не идва при първия пламък.
Нито при втория тя ще е тук.
Нектар и с нерушимост на камък
тя ще бъде, роди ли се в звук.

Тя не идва при първата болка.
Нито в последната тя ще остане.
Никой не знае колко дълго и колко
изгарящо в нас тя ще пари. 

Тя не блести и сигнали не дава,
когато е тук или щом наближава.
Болни и мъртви може тя да изправя.
Познавам я, светне ли в свята отрада...

за тази оголена сетивност на думите.

Да, много простичко и с думи от ежедневието... Дори просторечно може да се каже. Така ми го изговориха звездите, както се казва... :)