Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.04.2013 22:39 -
На ръба на света
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 2200 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2013 22:06
Прочетен: 2200 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 12.11.2013 22:06
На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Краченца
над бездна
люлея.
В лъчите
на слънцето
длани
топя,
на ледния огън
се грея.
Под мен е въже.
Уж имам опит
със покриви,
но ако мръдна
напред,
ще се удавя
във локвите.
Край дома
на орлите
спасение няма.
Само миг
да заспите,
ще си счупите
рамото,
ще строшите
коляно…
Само миг
на съмнение,
само миг
неведение,
само миг
неумение
и вече
ме няма…
На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден.
И дано не е рано,
и дано не е късно…
Защото
е
жизненоважно
да знаеш
как
да бъдеш
свободен!
А то е изкуство!
Тагове:
Защото краят на Света е в Моите нозе...
Не е това надменна мисъл - нито пък парадна...
Просто с тези зеленикави очи страхът ми взе!
ха ха Ха, Здравейте!
"Совите не са това, което са!", м?!
цитирайНе е това надменна мисъл - нито пък парадна...
Просто с тези зеленикави очи страхът ми взе!
ха ха Ха, Здравейте!
"Совите не са това, което са!", м?!
Мммм, ком си- ком са... Може би. Вероятно. Почти е сигурно. Навярно. Приблизително вярно. Приблизително точно. Докосва се. Досяга. Почти засяга. Почти. И още има, може би... Нали? Дали са мои тези зеленикакви очи? (Последното не е грешка при набирането. Мхм.) Компри? :D
Пълна шашкъния...
цитирайПълна шашкъния...
Хубаво написано!
цитирай"...На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
цитирайневъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
takaini написа:
"...На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
Ммммм, прекалено абстрактен ми е съветът ти. Разбирам го, но практиката винаги ми е куцала. Пък и, кой знае защо, ми изниква асоциация с оная сцена с Чарли Чаплин в ролята на Хитлер, сещаш се...
Благодаря за отношението! :)
injir написа:
Хубаво написано!
Ами, това ми издиктуваха... :) Благодаря! Моят кабел и моят канал това предадоха. :)
skarif написа:
Ммммм, прекалено абстрактен ми е съветът ти. Разбирам го, но практиката винаги ми е куцала. Пък и, кой знае защо, ми изниква асоциация с оная сцена с Чарли Чаплин в ролята на Хитлер, сещаш се...
Благодаря за отношението! :)
takaini написа:
"...На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
Ммммм, прекалено абстрактен ми е съветът ти. Разбирам го, но практиката винаги ми е куцала. Пък и, кой знае защо, ми изниква асоциация с оная сцена с Чарли Чаплин в ролята на Хитлер, сещаш се...
Благодаря за отношението! :)
Опитай да си представиш Малкият принц и неговата Вселена!Вероятно тогава асоциацията би ти донесла повечко позитивизъм!
"– Ето моята тайна. Тя е много проста: най- хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите … Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея … Хората са забравили тая истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
- Аз съм отговорен за моята роза … – повтори малкият принц, за да го запомни."
Из “Малкият принц” – Антоан дьо Сент-Екзюпери
takaini написа:
Опитай да си представиш Малкият принц и неговата Вселена!Вероятно тогава асоциацията би ти донесла повечко позитивизъм!
"– Ето моята тайна. Тя е много проста: най- хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите … Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея … Хората са забравили тая истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
- Аз съм отговорен за моята роза … – повтори малкият принц, за да го запомни."
Из “Малкият принц” – Антоан дьо Сент-Екзюпери
skarif написа:
Ммммм, прекалено абстрактен ми е съветът ти. Разбирам го, но практиката винаги ми е куцала. Пък и, кой знае защо, ми изниква асоциация с оная сцена с Чарли Чаплин в ролята на Хитлер, сещаш се...
Благодаря за отношението! :)
takaini написа:
"...На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден..."
Но мислиш!
Все пак спасение има,защото светът е сфера,която държиш в ръцете си!Просто я погали!
Поздрави!:))
Ммммм, прекалено абстрактен ми е съветът ти. Разбирам го, но практиката винаги ми е куцала. Пък и, кой знае защо, ми изниква асоциация с оная сцена с Чарли Чаплин в ролята на Хитлер, сещаш се...
Благодаря за отношението! :)
Опитай да си представиш Малкият принц и неговата Вселена!Вероятно тогава асоциацията би ти донесла повечко позитивизъм!
"– Ето моята тайна. Тя е много проста: най- хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите … Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея … Хората са забравили тая истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
- Аз съм отговорен за моята роза … – повтори малкият принц, за да го запомни."
Из “Малкият принц” – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитатът ми е любим. И разбирам. Понякога ми се струва, че тази книжка е повече и от Библията... Но сърцето, знаеш,...винаги е болезнено... И, разбира се, никой не е казал, че правилният път е правият и безпрепятствен...
Друга асоциация- "Славеят и розата"... Все пак това е обичта- силата да обичаш е силата да понасяш...и съвършенствата, и несъвършенствата... Малкият принц обича своята роза, въпреки глупавата й суетност. И това за мен е повече смелост и желание да се грижиш за някого. Мога да продължа и още, но да не ставаме отегчителни...
Търсене