Блогът на skarif :: Styx

Всяка нощ аз изричам молитва в надежди, че там е раят. И всеки ден повече се обърквам като светците, превърнали се в грешници. Всички герои и легенди, които знаех като дете, паднаха като идоли от прах. И аз чувствам това празно място вътре в мен и се страхувам, че ще загубя вярата си. Покажи ми пътя, покажи ми пътя! Вземи ме тази нощ край реката и измий илюзиите ми! Покажи ми пътя! И когато бавно се приближавам към съня, за миг сънищата са свещени. Затварям очите си и знам, че има покой в света, пълен с омраза. Затова се събуждам всяка сутрин и проверявам новините, за да открия колко далеч сме стигнали. И продължавам да се надявам на знак, изплашен, без да знам защо. Покажи ми пътя, покажи ми пътя! Спри нощта ми до планината и вземи съмнението ми! Покажи ми пътя! И ако чувствам в твоята светлина, трябва да повярвам. Кажи ми как да узная! Покажи ми пътя, покажи ми пътя! Вземи ме тази нощ край реката и измий илюзиите ми! Покажи ми пътя, покажи ми пътя! Дай ми силата и куража да вярвам, че ще бъда там някой ден! Покажи ми пътя! Всяка нощ аз изричам молитва в надежди, че там е раят.