Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2015 22:23 - В средата на времето
Автор: skarif Категория: Лични дневници   
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 07.04.2015 15:25


В средата на времето…там, където няма молитва и ад… В средата на пътя, където всички указателни табели са счупени, а вятърът е прекършил всеки пътен знак… Където, покосена от тайфун, лежи узряла царевица… В средата на времето, където небето е надвесено и пътят вдига прах след всеки заблуден автомобил, където червената пустиня е населена от кактуси, забравили какво е дъжд, където няма изход, защото кръстопътят е мъртъв за своите посоки… Там някъде гори едно безмилостно слънце- опулено и жестоко. А ти вървиш- воин, захвърлил своето оръжие, и носиш само свободата си от небеса и преизподня. Гологлав, разгърден, с чело, опряно в неизбежното, ти си само стопаджия по пътя, наречен съдба. В средата на времето ще вдигнеш ръка и онова озъбено слънце ще те заслепи през огледалото на сгрешил посоката автомобил. Ще се изтърколят по нажежения асфалт подпалените гуми. Ще те окъпят в прахоляк. Ще те отвеят. Ще метнеш фаса, догорял в ръката, върху пламтящото тяло на пясъка. Не, не можеш да запалиш пустинята. Особено червената. Огънят ѝ е в кръвта. Суши и се разгаря, докато всяка песъчинка легне в своя валог…   Отхвръкнал камък ще отскочи. Ще те фрасне по крака, от унеса ще те извади, за да зърнеш маранята в близката далечина. Един си ти по пътя си. Поредният отлитащ заблуден ще пренебрегне палеца на твоето моление. А ти не би. Защото знаеш дом какво е. Той е там, където покорна ляга средата на времето, а ти си първият орисник на свято рождение. Ти знаеш дом какво е- да те гали и обрули вятърът, а слънцето да вие плитки от косата ти, да се полепват по клепачите прашинки, да съхнат устните ти в жажда, да си представяш дъжд, да бъдеш теб…         Забравил да вдигнеш ръка, една - бретона ти разрошила - стара таратайка извива изтърбушено тяло и спира на метри пред теб. Ти не си стопаджия по пътя, наречен съдба, ти си повелител на пътя, наречен съдба… 


Тагове:   времето,   средата,   НА,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877336
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031