Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2014 13:48 - "ПРОПУКВАНЕ"- моноспектакъл на Божидар Попчев по текст на Ерик Богосян
Автор: skarif Категория: Изкуство   
Прочетен: 1245 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 24.02.2014 12:57


image
Моноспектакълът е по текстове на Ерик Богосян, за повечето най-познат със "Секс, наркотици и рокендрол". Вплетени са калейдоскоп от съвременни образи- Шоуменът диагностик, Холивудският продуцент, Мъжът в командировка, Добрият син Иисус, Сатаната рекламист, Критичният зрител, Бизнес хипнотизаторът, Господинът овца-  трезвен и пиян, Войнстващият хедонист, Една стюардеса- балерина, един Помощник- капитан на пулт и много други такива в едно разтърсващо пътуване със самолет от Ню Йорк до Ел Ей. Една история за Пътника, притежаващ Златна карта и неговата вечна сянка- Непритежателят на Златна карта.

През рамката на цинизма прозира вечният въпрос за смисъла на нашия живот, за различните човешки подходи да си отговорим, да отхвърлим, да задушим изобщо желанието за търсене на отговор. Спектакълът поставя проблема за това как го живеем, какво искаме от него, защо го живеем... Водеща е идеята за неговото безсмислие. И не само тя. Спектакълът е безкрайно богат на внушения, идеи и провокации. Дори и не мога да помисля, че е възможно да бъдат обхванати, изречени и изразени всички. Затова се спрях на една кратка моя гледна точка... Премълчаното може да покълне отново. Тогава ще се роди нов пост.

Лично аз, за себе си изведох три главни типа на отношение към света и ценностите- 1. на човека, който мисли, че преодолява безсмислието или бяга от него, искайки и придобивайки от живота секс, пари, власт, дрога; 2. човекът, който не се съпротивлява на безсмислието, той е типът на мижитурката, който иска да бъде част от системата, без да прояви своята собствена воля, мнение, без да заяви своя Аз; 3. свободният човек- този, който прави избор, изглеждащ дори безсмислен или безразсъден в очите на другите
, в разрез със системата.

Първият се съпротивлява да приеме истината, че сме духовни същества- отрича я, поддържайки безсмислието, потъвайки в него, в материята, пренебрегвайки съществуването на душата. Самоунищожава се. В духовен смисъл. Безрезервно подкрепя системата, като даже се възползва от нея. Бори се, но да остане в нея и да черпи от нея. Това е Егото. Азът е замъглен и преситен. Този печели неща, но губи душата си. Той няма шанс. Превърнал се е в част от проблема. Потребител. Бих го нарекла Самоувереният възползващ се тъп циник.

Вторият потъва в състоянието на принадлежност към системата, като сляпо вярва в нейния смисъл. Приема безкритично съществуването й. Не подлага на съмнение истинността и стойността й. Живее без съпротива. Не се бори. Дори когато губи. А той основно това прави. Но не спира да вярва, че именно в това е истината. Това е вид мазохизъм и духовна слепота. Той не осъзнава своето предназначение да бъде човек. Предоставя своята воля на нещо, което смята, че е извън него, но притежава съвършенство, смисъл и цел, които не са присъщи на самия него. Той отхвърля божествената си висша същност, отрича, че притежава съзнание. Бих го нарекла Глупавата мижитурка, желаеща да бъде животно или Фалшивият сляпо вярващ.

Третият е този, който прави собствен избор. Той не се страхува да изгуби. Всъщност, не мисли за това- нито иска да спечели, нито да изгуби. Гледа философски на света. Противопоставя се на системата, без да се бори с нея. Той просто излиза от нея, избирайки друг живот. Това го превръща в човек, който знае кой е и защо е. Това е достатъчният смисъл, необходим да продължи достойно съществуването си. То е признаване на самия себе си, на своята собствена стойност. Дори изборът му да напусне работа да изглежда глупав, безразсъден и неразумен, самото решение, взето еднолично, със съзнанието за неговото значение, го прави човек. Няма правилно и погрешно. Има Аз, който търси смисъла. Своя смисъл. Той е честен- със себе си и света. Признава си, че не харесва системата. Не шикалкави с това. И предпочита да постъпи безразсъдно, но това да бъде искрено и да произтича от него, да бъде резултат и проява на неговата същност. Наричам го Свободният човек или Мислещият човек.

И, сигурно, спектакълът е изпълнил своята роля, в която героят се съмнява в началото му- че след края всеки от нас ще забрави и ще остане безразличен и че едва ли има смисъл от всички тези думи- щом посветих пост на темата. И, вероятно, още ще мисля как може човек да промени света и ще се лутам между тези три основни типа... Има смисъл. Има. И да се гледа спектакъла. И да се мисли.

В части от текста е ползван следният материал:
horo.bg/index.php
Фотосът е от интернет





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877372
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031