Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2013 18:12 - Кратка история на японския буто танц. Етапи в еволюцията му (Ічаст)
Автор: skarif Категория: Изкуство   
Прочетен: 6074 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 30.04.2013 19:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 

Началото на буто танца е през 50-те години на 20 век. През 1959г.(другаде 1961г.) японският хореограф Татсуми/Тацуми Хиджиката (1928-1986г.) представя пиесата наречена „Кинджики”, "Abstinence" /Въздържаност, въздържние/. Това е пиеса на движението "Анкоку буто" (в превод от японски „черен танц“ или „танц на мрака”). Постановката е по романа на Юкио Мишима „Забранени удоволствия“. В нея танцьорът се съвокуплява с едно пиле, преди да го удуши между бедрата си. В последвалото затъмнение, един мъж (Tatsumi Hijikata) се приближава към момчето. Терминът БУТО е съчинен от самия Хиджиката, при тези обстоятелства. Скандалът е огромен, но с него се ражда една нова форма на танца в страната на Но и Кабуки. Дебютът е крайно предизвикателен заради агресивната естетика и откровените еротични теми в спектакъла. Въпреки това стилът и идеята се налагат и се създава школа за буто, която е контрапункт на традиционния японски театър Но. През 1962г., в съвместна работа с няколко авангардни японски групи, специфичният стил започва да се формира, обединявайки хореографи, музиканти, кинематографисти, фотографи и представители на други творчески професии. Обединението се разпада през юли 1966г., но Хиджиката продължава своята дейност, която не прекъсва дори след смъртта му.

В Япония изригването на модерността става върху благодатната почва на строгите традиционни канони- комплексни и хилядолетни. Силният тласък на индустриализацията и тежката травма в съзнанието на хората вследствие на атомната бомба създават благоприятни условия за сценичната поява на това оригинално изкуство. Светът на „Танцът на мрака” са сексът, смъртта, „архаичната памет” и примитивните импулси. Претендирайки за утвърждаването на една специфична японска стилистика, той се захранва в основата си от „литературата на проклятието” на Сад, минавайки през Жьоне и Арто, и през немския експресионистичен танц. Новият стил се опира на тези практики по-скоро като духовно отношение отколкото като техника. Танцът Буто се ситуира на границите на oколния свят- тези на смъртта, на подсъзнанието- индивидуално и колективно, на предизвикателствата на живота. Буто носи характеристиките на ритуала в „шокиращ, провокативен, физически, духовен, еротичен, гротесков, космически, нихилистичен, катарзисен, насилствен, мистериоазен” вид.

Днес направлението на този съвременен танц е широко известно под названието „буто“, а не с първоначалното „анкоку буто“. Сега буто танцът има повече последователи в Европа, отколкото в Япония. А японската школа е силно повлияна от немския експресионизъм на 20-те години. В нея се оформят две линии- черно и бяло буто. Черното Буто, което се ражда в поствоенна Япония, често се нарича сатанинско. На сцената се появяват разкривени, страшни лица, които напомнят ужасите на войната. Гърчовете на сакати тела, терзанията на душата, агонията на смъртта са сред любимите буто образи. Началото на така нареченото Бяло Буто, в чиято традиция е и "Заспало куче", се поставя от Кадзуо Оно. Той налага нова гледна точка, която е по-близо до християнския мироглед, а изпълненията излъчват любов и блаженство и зареждат публиката с положителна енергия.

imageimage

В числото на оказалите голямо влияние на зараждането на буто е немската хореография „Новият танц“ (“Der Neue Tanz”). Така, след обучение в Германия в школата за модерен танц на Мери Вигман, завърналата се в Япония съпружеска двойка Такая Егути и Соко Мия открива собствена школа, в която по-късно постъпил станалият един от основателите на буто Кадзуо Оно. Обучавайки се известно време в нея и чувствайки се неудовлетворен от господството на западноевропейските хореографски доктрини, той я напуснал в търсене на собствен стил. В противовес на пируетите, подскоците и други прийоми от традицията на класическия балет, Оно започнал да подчертава едностранчивостта на танца, неговата насоченост към пода и земята в нисък клек, изкривяването на краката и др. Дълбоко проникнат от идеите на Оно, Хиджиката основава своята група. От формирането на буто се повлиява естетиката на дадаизма, която намирали за близка в младостта си и Оно, и Хиджиката.


image

Встъпвайки в света на танца на своето време, буто породил много спорове. Въпреки че завоюва благоразположението на видни литератори на Япония в тази епоха (Икуя Като, Тацухико Сибусава, Сюдзо Такигути, Ютака Хания и Юкио Мишима) до там, че някои от тях лично вземат участие в постановките на Хиджиката, буто остава маргинален феномен за ортодоксаланата хореография, получавайки статут на ерес и обект на насмешка, а за повечето зрители танцът се свеждал към набор от стереотипи- обръснати мъже, бял грим, голи тела, диващина, мутиращ вид модерен танц от 60-те години, псевдоизкуство на невладеещи елементарна техника дилетанти. В последните години буто получил разпространение и бил високо оценен преди всичко в Западна Европа под названието “BUTOH”. 


imageimage
 
     Външен вид на буто артистите
Стереотипната представа за външността на буто артистите се свежда до бръсната глава и бял грим. Всъщност, нито едното, нито другото са задължителни. Може даже да се говори за това, че буто в немалка степен изисква да бъдеш самия себе си, даже ако актьорът облече делови костюм, а вместо бръсната глава предпочете да среше косата си на път. За съществено може да се счита само това в каква степен изпълнението съответства на философията и естетиката буто. 
 
imageimage
image


Етапи на еволюцията на буто    Класическо буто (първо поколение) -   Основни представители: Тацуми Хиджиката, Юкио Вагури, трупите „Дайракудакан“, „Хакутобо“ и др. -   Отличителни черти: подчертана антитехничност и протест срещу нормите, гротеска, естетика на Хиджиката.

  Съвременно буто (второ поколение) -  Основни представители: трупите „Санкай Дзюку“      (ръководител Усио Амагацу), „Бяккося“ и др. -    Отличителни черти: бягство от специфичните японски черти, унаследени от първото поколение, поради това, че идеите на Хиджиката за „японското тяло“ довели до възприемане на буто като японска екзотика, вместо желаното от второто поколение широко разпространено изкуство буто.

Постмодернистко буто (трето поколение) -    Основни представители: Сабуро Тесигавара, Сецуко Ямада,  Ким Ито и др. -   Отличителни черти: наред със съхранените много идеи на буто, присъстват множество отклонения от „канона“;  разглежда се като едно от теченията на съвременния танц. Ако първото и второто поколение буто актьори използвали бял грим, то от третото тази традиция била прекъсната. При това, трябва да се отбележи, че през 80-те, още не намерило свой стил, по традиция третото поколение ползвало до определен момент грим.

  Пост буто (четвърто поколение) -    Основни представители: Юкио Судзуки, Цуьоси Сирай, Кая  Охаси, трупите „SALVANILA“, „Бивакей“, театър ИнЖест и  др. -  Отличителни черти: в същността си сам по себе си  представлява съвременен танц, възприел елементите на  „класическото“ буто. Не бива еднозначно да се поставя  граница между четвъртото и третото поколения, понеже е твърде сложно да се определи буто от четвъртото поколение.


image


image



Източници:
в края на ІІчаст
P.S. Преводът е свободен, поради което моля извинение за евентуални грешки от всякакъв характер  







Гласувай:
2



1. krysy - :)
01.05.2013 09:36
Интересен постинг! Поздравления!
цитирай
2. skarif - Благодаря!
01.05.2013 22:51
Едно нещо ни води до друго нещо. Отправната ми точка беше съвсем друга, но ме доведе до буто. :) И на мен ми беше интересно да науча нещо ново и напълно различно. Даже леко стряскащо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 876943
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031