Озарителя  щеше да остане в неутралната зона на къщата. Така се разбраха в нощта преди Коледа приятелите, на които необикновеният предмет се бе открил.

Ученът Венелин щеше да го ползва, изследвайки го, задълбочавайки познанията си върху него и върху процесите, които задвижваше. Приятелите бяха на мнение, че апаратът не може да бъде притежаван. Те разбираха, че той сам се свързва с онези, с които трябва да се свърже. По право и според земните закони, принадлежеше на Венелин Метрὸто, но по силата и волята на случайността, за която не бе съвсем сигурно дали е случайност, или e приобщаване към призива на някакъв по-висш свят, можеше да бъде собственост на Венелин физика и на Калояна. Всички заедно смятаха, че проявата на собственическо чувство по отношение на уреда, само би им навлякло неприятности. Макар обикновени човеци, прозираха, че не може към вещ с особена стойност да се предяви претенция тя да бъде владение на когото и да било. Дори създателят се бе отказал от такава, за което свидетелстваше липсата на предохранителни мерки, а колко повече и какви бяха откривателите, че да решават бъдещето ѝ. Бащата на Венелин като да бе оставил своето изобретение на произвола на съдбата. Прозаичният израз „на произвола на съдбата“ съвършено точно описваше поведението му спрямо своето творение. Той го бе предоставил в ръцете на стечението на обстоятелства. И те се бяха стекли. И не просто се бяха стекли, а се бяха стекли щастливо, което бе очевидно и безспорно за всички, които се бяха докоснали до Озарителя. От което ставаше ясно, че тази схема работи и дава положителни резултати. Всичко зависеше от тълкуванието. Защото „на произвола на съдбата“ можеше да означава и че проблемът е оставен да се саморазреши. Отстраняването от трудна ситуация, дистанцирането от нея често води до саморазплитане. Така е в психологията, където се препоръчва такова психологическо действие при възникнали конфликти- вътрешни или външни, да излезеш от огъня, вместо да го разпалваш. Така е и в дзен, където нещата се оставят да се случват сами. Като под това не се разбира да следваш промяната на вятъра или да останеш безучастен, а със запазването на вътрешно спокойствие да съдействаш за саморазрушението на конфликта и за постигането на щастлива развръзка. Така се получи и с Озарителя, и с посветените в тайната му.

След празниците Венелин Метрὸто реши да се обади в полицията. Оказа се обаче, че са го изпреварили. Съобщиха му, че съпругата му се е свързала с тях и е обяснила случая. Какво точно бе казала не му споделиха. От него се изискваше да се яви в кварталното управление в уречен ден и час за разпознаване и приключване на историята. Ива му бе простила. Това обнадежди Венелин и той веднага избра номера ѝ.