2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
След няколко битови неуредици, се препотвърди впечатлението ми, че в България бизнес правят хората, които не разбират от него. (Говоря конкретно за сферата на търговията.) За тях е достатъчно да имат собствен такъв. Може би, заради идеята и мисълта, че са предприемачи- суетни са и им харесва да бъдат наричани и приемани за бизнесмени. Може би, обичат да рискуват и имат някакви умения и черти на характера- качества, които им позволяват да започнат. Може би, не харесват да имат шеф над главата си и искат сами да определят нещата. Може би, просто не умеят друго... Нямат специална дарба, или имат... Това е хубаво. Макар да не знам точните подбуди. И похвално. Потребно е. Има обаче един проблем.
Всички тези хора влизат в едно русло, канализират се- себе си и дейността си, шаблонизират се. С течение на времето спират да се развиват. Затварят се за новото и различното. Предпочитат да се придържат към познатото. Те продължават по този път по начин, който е достъпен за тях- както им е по-лесно, без да се интересуват наистина от клиента и от неговите потребности. Те налагат продукти, с което ограничават избора- дали по-евтини или по-скъпи, без водещо да бъде качеството. Това противоречи на правилата на свободния пазар, че търсенето определя предлагането, а не обратното. Което ме навежда на мисълта, че все още царѝ онзи диктат, в който живеехме.
Те не познават клиентите си. Не ги разбират. А това е най-важното, за да могат адекватно да отговорят на желанията им. А уж „Клиентът винаги има право“. Да, да, ама не. Понякога дори нарушават законовите правила и го ощетяват. Рекламацията е почти непозната като метод за защита от страна на клиента. Тя се тълкува като личен каприз.
Ясно е, че т.нар. предприемачи или бизнесмени, искат да оцелеят и се нагаждат- думата е точна- спрямо средата, без да имат намерение да направят компромис, дори жертва, в името на клиента. Те не схващат, че главното понякога не е просто стоката, а отношението. Че именно то е определящо за потреблението. Да усетиш човека, да схванеш неговата логика- независимо каква е и дали на теб ти харесва. Т.е. в бизнеса има повече психология, отколкото просто търговия. Неслучайно в арабските страни има безумно пазарене. То не е за да се отнема от времето на клиента. А за да са доволни и двете страни- за да се постигне балансът между тях, точката в която ще бъдат постигнати удовлетворение и спокойствие. Купеното в позитивно психологическо състояние, в балансирана емоционална настройка, трае повече и създава правилната връзка между човека и предмета, излъчва енергия на честотата, на която той вибрира и е в хармония с него.
Разбира се, говоря на едро и обобщавам- търговията е различна, различни са областите и прочие... Но все пак, знаят ли тези неща нашите предприемачи и бизнесмени? Разбират ли от психология? Ако не, то те не бива да се сърдят и засягат, когато ги възприемат като слуги, които са само посредници между стоката и потребителя. Ако отказват да се развиват- да учат, когато не знаят (никой не знае всичко, но е важно да желаем да научаваме), за нас ще си останат най-обикновени прекупвачи и продавачи.
Тагове:
1038& Методика за оценка отношението...
1001# Методика за оценка на мисленето „Н...
Те точно от там черпят силата си- че са единствени. Както и от това, че се заблуждават, че хората не знаят, не разбират и не могат да преценят кое е истинското качество. Абе, за будали ни вземат, ама...