Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 26.09.2014 г.
26.09.2014 23:10 -
Съдба или избор?
Днес възникна спор по темата за това какво представлява животът ни- съдба или избор. Аз твърдях, че има и съдба, но че има и избор, че той е само илюзия, която ни е дадена, за да вярваме, че имаме силата да променим нещата. Но само толкова. Останалите бяха на другия полюс- те смятаха, че животът ни е резултат от изборите, които правим, че това е въпрос на характер- да устояваш и да се доказваш, а че да следваш съдбата си, означава да се оставиш да вървиш по лесния път. Първоначално се разбунтувах. Защото никой не застана на моя страна. После се замислих. Накрая осъзнах нещо и се шокирах.
Аз, която вярвах в съдбата, всъщност досега непрекъснато бях правила избори, които не ме доведоха до никъде. Т.е. аз вярвах в нещо, което исках да е животът ми. Вярвах в това, от което имах нужда да вярвам, а всички мои постъпки бяха продиктувани точно от илюзията за избора. Вярвах в едно, а постъпвах иначе. А те, които отхвърляха и отричаха съдбата, през цялото време ѝ се бяха подчинявали. И затова бяха успешни. В моите очи, разбира се, защото аз през цялото време съм искала това- някой друг да реши вместо мен. И те като мен- вярваха в едно, а постъпваха иначе.
Запитах се още нещо. Какво представлява изборът? Резултат от какво е? Отговорих си- произтича от егото. Това е като да ти предлагат нещо определено, което ти решаваш дали да приемеш, или да отхвърлиш. С други думи, правото на избор те превръща, малко или много, в значим, в личност, в същество, което уж има силата и властта да направлява, да управлява. Може би, тези, които не вярват в съдбата, мислят по този начин, защото я приемат като нещо наложено отвън, като някакво неотменимо предписание. А тя е просто рамка, в която се движиш. И е и вътрешна предопределеност. В това вярване има някакво величие. То ни отвежда към източните учения. Разликата е само в названието- карма. Тук също е потребна сила на характера. Даже повече, отколкото в другия случай. И никак не е лесно. В този сюжет обаче, няма противопоставяне. Защото в идеята за избора има някакъв подтекст за съпротива- имаш правото и да отхвърлиш. Тук има само приемане. Мъжество, сила, издръжливост, кураж и много, много, много дълбоко разбиране на нещата са потребни, за да приемеш нещо подобно, за да понесеш и изнесеш кармата си. Правейки избори, можем да облекчим, или да утежним кармата си.
Има и още нещо. Нива. Твърди се, че душата сама избира превъплъщението си, съобразно задачите, които има да реши. Един ще избере да бъде богат, за да изпита доколко е способен да устои на това изкушение, за да постави под въпрос щедростта, съпричастността си, умението си да съчувства и прочие. Един клошар може да избере подобна съдба, за да пречупи в себе си гордостта, високомерието и претенциозната си извисеност. Вариантите са много и различни. Тези избори са от по-високо ниво- те касаят развитието и еволюцията на душата извън земните времеви рамки. Изборите, които правим, докато сме тук на планетата Земя, също са част от този по-висш план, но те имат друга степен на важност и значение. Те могат да определят пътя ни за част от земния времеви отрязък, както и за целия ни земен път, а от тук и в по-голям мащаб.
За себе си правя извод, че чрез множеството направени избори, че заради прекалено честата необходимост от правенето на такива, съм се отклонила от главния път на живота си. Намирам се в някаква пресечка на своя личен лабиринт. И че, всъщност, имам потребност да вярвам в съдбата или в по-висша сила, защото съм се убедила, че дължим успехите си не на себе си, а на нещо по-голямо и висше от нас, което някои наричат Бог, други Разум, трети- Ум, и прочие. Да приема съдбата, би означавало за мен не да тръгна по лесния път- непрестанното правене на избори от моя страна е именно това, а напротив- да приема живота такъв, какъвто е, без съпротива, отричане и отхвърляне и така да устоя и преодолея всички препятствия, да изчерпя възможностите, а не да ги отказвам. Има и друг момент- не бива да се приема всичко, което ти се предлага. Това би значело да се обезличиш. Аз това правех досега, избирайки- изгубих идентичността си, мислейки, че я градя. Не. Потребно е да се очертае рамката на желаното и да се възползваш от всяка възможност, която ѝ отговаря в ценностен и какъвто си определил и задал план. Но да приемеш.
Търсене
