Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 18.08.2013 г.
18.08.2013 21:31 -
***Кафето ми да има вкус...
Кафето ми да има вкус
на лепкав шоколадов блус,
в него да притихват и да спират
студените отрови.
Да извират ласкави искри
на електричен трус-
от него утрото ми да се ражда,
всеки път празнично-русо
вратите отворило.
Възглавницата ми да бъде пух
за разрошените мисли,
ненаучени да медитират,
притихнали във нея да се плисват
и, с обронена глава
от постигнал ме внезапно сън,
образи живителни да заизвират,
да се прелистват като листи
на жадувана желана книга,
във която бряг намират
и утихват, и се спират
менталните писти,
превърнати в живи...
Сънят нечакан с магия да залепи
безжизнените сенки
на корена сух,
които чертаят
поредно несбъдване.
Да се прелеят дните в акварел,
в масло размекнато да се прераждат
и в сливане да съмнат
на непресъхнали рани иглите-
да рухнат върховете им крехки,
смъртността стръмна и вехта
да спре да припява по първи петел...
Да ме целуне
и в благословия ме помаже
усмихнато и кроткото Око,
което аромат и вкус
на карамелен блус
на кафето утринно донася
и скърцащата в тишината
люлка смаже...
Смисълът й
да изкаже,
с вятъра ронлив
се слепнала...
Да открия на паважа
листо отронена надежда
трепнало...
на лепкав шоколадов блус,
в него да притихват и да спират
студените отрови.
Да извират ласкави искри
на електричен трус-
от него утрото ми да се ражда,
всеки път празнично-русо
вратите отворило.
Възглавницата ми да бъде пух
за разрошените мисли,
ненаучени да медитират,
притихнали във нея да се плисват
и, с обронена глава
от постигнал ме внезапно сън,
образи живителни да заизвират,
да се прелистват като листи
на жадувана желана книга,
във която бряг намират
и утихват, и се спират
менталните писти,
превърнати в живи...
Сънят нечакан с магия да залепи
безжизнените сенки
на корена сух,
които чертаят
поредно несбъдване.
Да се прелеят дните в акварел,
в масло размекнато да се прераждат
и в сливане да съмнат
на непресъхнали рани иглите-
да рухнат върховете им крехки,
смъртността стръмна и вехта
да спре да припява по първи петел...
Да ме целуне
и в благословия ме помаже
усмихнато и кроткото Око,
което аромат и вкус
на карамелен блус
на кафето утринно донася
и скърцащата в тишината
люлка смаже...
Смисълът й
да изкаже,
с вятъра ронлив
се слепнала...
Да открия на паважа
листо отронена надежда
трепнало...
Търсене
