През цялото време, през цялото време мислех, че ти, ти че шептиш; мислех- ти тихичко пееш и сглобяваш за мене някакъв стих. През цялото време, през цялото време мислех, че ти, мислех, че ти в непробудена сянка трептиш, в светлините притихнали тихо към мене, тихо към мене неусетно летиш. А знаеш ли, знаеш ли кой е нашепвал, кой е пял, кой трептял и летял, кой мисълта ми за тебе е слепвал и че ти не си не ми е признал? Летният вятър през гласа на щурците и на птиците нощни, надпели певците, с воала си приливен така ме понесъл, че – учудена – повярвала съм в присъствие нечие... в присъствие нечие- стихнало, весело... от нощна песен понесено..

Излязла съм.
Изхлузила съм се
от себе си-
дреха непотребна.
Не знам кога.
Не знам къде.
Но знам-
ще ме боли,
когато пак се върна.
Искам ли?