При залеза
ни води всеки изгрев-
по тайнствени пътеки
и неведоми-
на радост,
пълнота
и яростно отхвърляне,
пристъпваме
молитвено приведени

Не знам растем ли,
или само се пропукваме
като скала обветряна,
сама
и непроменлива

Можем ли
във лудостта на времето
собствения смисъл
да внесем,
като трева да израстем
върху проблемите?

При залеза
ни води всеки изгрев-
в тайнственото Там,
където неизреченото спира
и тръгваме към някого,
когато вече ни настига,
който носи истината-
същата, която в нас извира…

Кой си и какъв си
той разбира...