2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Двете момичета никак не си приличаха. Джаста-праста беше ниска, пълничка, с черни коси и черни очи; Циндил-пиндил — тънка, висока, с руси коси и сини като синчец очи.
Джаста-праста беше приказлива, весела и засмяна, а Циндил-пиндил — мълчалива и замислена.
И по работа двете момичета бяха съвсем различни.
Майката, каквото и да наредеше на Джаста-праста, тя тутакси се хващаше за работа.
Наистина случваше се в бързината нещо да счупи, нещо да разлее, но работата пак ще се свърши навреме. А Циндил-пиндил заставаше права пред нещата, гледаше ги жално-жално и не смееше да ги пипне от страх да не повреди нещо.
Най-после двете момичета станаха моми. Един ден майка им ги повика. Тя даде на Джаста-праста голямо парче сукно, ножица, игла и конци. Даде още толкова на Циндил-пиндил и рече:
— Дъщи, пораснахте вече — срамота е все аз да ви шия и стягам; пък и очите ми недовиждат. Ето ви плат, ето ножици и конци — заловете се и ушийте си нови рокли за Великден.
Джаста-праста не чака подкана. Грабна плата и се залови за работа. Крои, ши и разпорва — пак крои и пак ши и най-после роклята беше готова.
А Циндил-пиндил така си остана пред плата, не смееше да го пипне от страх да не обърка нещо. А когато се залови на работа, отмерваше всеки бод, пресмяташе по двайсет пъти и роклята й все не беше готова.
Но ето че зазвъняха гергьовските камбани — дойде празникът. Изви се лудо хоро сред селото. Джаста-праста надяна новата си рокля и припна към хорото. Наистина едната й пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа!
Джаста-праста се хвана на хорото и затропа ситно-ситно…
А пък горкичката Циндил-пиндил нямаше рокля за пред света. Тя застана дома, зад плета, гледаше жално-жално към хорото, а от сините й очи капеха едри като бисери сълзи.
Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил — зад плета, Джаста-праста — на хорото.
Край(Източник: chitanka.info/text/14354-tsindilpindil-i-dzhastaprasta)
Колко мъдър е народът ни. Не е от значение дали приказката е авторска по фолклорни мотиви или е от съкровищницата на народното ни словесно творчество. Възхищава ме простотата, с която са оформени и предадени два основни психологически типа. Могат да се навържат много неща, като се започне с очевидното- екстроверт и интроверт. Но аз ще спра с него.
И ще се върна на казаното в предишен свой пост, на който този текст пасва идеално- по-добре е да го направиш, отколкото да искаш да бъде перфектно.
Със сигурност, прецизността, старанието и желанието да доближиш всичко, което вършиш, до съвършенството, са качества, които всеки иска да притежава. Но, струва ми се, те са присъщи на хората на изкуството- на онези, които изпипват нещата и искат те да бъдат възможно най-добри. На другия бряг са практиците, за които по-важно е да свършат нещата и да се радват на направеното, макар и то да не е чак дотам съвършено и отговарящо на хиляди критерии и изисквания за добро или красиво.
Практичният човек вижда в нещата тяхната полезност и приложимост в земния свят. Той има конкретно мислене и добре борави с материята, като има способността да я оформя и подчинява. "Творците" са ориентирани към точността и перфекционизма. Те са по фината част, по подробностите, детайлите. За разлика от практиците, които гледат някак едро на света. Възприемат го по-скоро в неговата цялост, някак по-глобално, без да държат сметка за вътрешното устройство и работа на нещата. По този повод мога да спомена една чудесна книга по темата, която прави невероятно обобщение и разрез на тези два основни психологически типа- "Дзен, или изкуството да се поддържа мотоциклет". В нея в малко по-интелектуален вид е представена идеята на същата тази наша приказка за Циндил-пиндил и Джаста-праста- за противоборството на материалиста и идеалиста; практика и теоретика; рационалиста/логика и интуитивиста.
Всичко това не е ново и не откривам Америка. Отдавна е известно това разделение между хората, една част от които работят по-добре с лявото, а друга част- с дясното полукълбо на мозъка, всяко от които отговаря и управлява определени функции, дейности и способности в човека. Разбира се, не са рядкост хората, на които в еднаква степен се отдават и науките и делата, свързани с математика, рационализъм и логика, от една страна, и тези, имащи отношение към литературата, хуманитаристиката и интуицията, от друга. Твърди се, че това са човешки същества, които са в края на своята земна еволюция, усвоили целия спектър от качества на тази планета. Казах "качества" и бързам да направя връзка със споменатата книга, която дава отговор на въпроса как могат тези два модела на мислене да работят заедно и еднакво добре. Именно чрез теорията за качеството. Стремейки се да получи качество, независимо от преимуществената нагласа на човека, той успява да направи нещото, без да е от значение фактът, че то може да не е от сферата, в която са неговите сила и преобладаващи възможности.
И, за да не става отегчително писанието ми, ще завърша с един нов въпрос, пред който се изправям. Казах, че е по-добре да направиш нещото, отколкото да се стремиш да е перфектно. Прочетено през призмата на споменатата приказка, това изглежда така, сякаш Циндил-пиндил трябва да се превърне в Джаста-праста. Та, възможно ли е това? Може ли човек да смени психологическия си тип? Как един интроверт като Циндил-пиндил да стане екстроверт като Джаста-праста? Идеална тема, над която започвам да мисля още от сега...