Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 877146 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от 04.05.2013 г.
Една вдовица имаше две дъщери близнаци, с две чудни имена. Казваха ги Циндил-пиндил и Джаста-праста.

Двете момичета никак не си приличаха. Джаста-праста беше ниска, пълничка, с черни коси и черни очи; Циндил-пиндил — тънка, висока, с руси коси и сини като синчец очи.

Джаста-праста беше приказлива, весела и засмяна, а Циндил-пиндил — мълчалива и замислена.

И по работа двете момичета бяха съвсем различни.

Майката, каквото и да наредеше на Джаста-праста, тя тутакси се хващаше за работа.

Наистина случваше се в бързината нещо да счупи, нещо да разлее, но работата пак ще се свърши навреме. А Циндил-пиндил заставаше права пред нещата, гледаше ги жално-жално и не смееше да ги пипне от страх да не повреди нещо.

Най-после двете момичета станаха моми. Един ден майка им ги повика. Тя даде на Джаста-праста голямо парче сукно, ножица, игла и конци. Даде още толкова на Циндил-пиндил и рече:

— Дъщи, пораснахте вече — срамота е все аз да ви шия и стягам; пък и очите ми недовиждат. Ето ви плат, ето ножици и конци — заловете се и ушийте си нови рокли за Великден.

Джаста-праста не чака подкана. Грабна плата и се залови за работа. Крои, ши и разпорва — пак крои и пак ши и най-после роклята беше готова.

А Циндил-пиндил така си остана пред плата, не смееше да го пипне от страх да не обърка нещо. А когато се залови на работа, отмерваше всеки бод, пресмяташе по двайсет пъти и роклята й все не беше готова.

Но ето че зазвъняха гергьовските камбани — дойде празникът. Изви се лудо хоро сред селото. Джаста-праста надяна новата си рокля и припна към хорото. Наистина едната й пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа!

Джаста-праста се хвана на хорото и затропа ситно-ситно…

А пък горкичката Циндил-пиндил нямаше рокля за пред света. Тя застана дома, зад плета, гледаше жално-жално към хорото, а от сините й очи капеха едри като бисери сълзи.

Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил — зад плета, Джаста-праста — на хорото.

Край

(Източник: chitanka.info/text/14354-tsindilpindil-i-dzhastaprasta)

           Колко мъдър е народът ни. Не е от значение дали приказката е авторска по фолклорни мотиви или е от съкровищницата на народното ни словесно творчество. Възхищава ме простотата, с която са оформени и предадени два основни психологически типа. Могат да се навържат много неща, като се започне с очевидното- екстроверт и интроверт. Но аз ще спра с него.

            И ще се върна на казаното в предишен свой пост, на който този текст пасва идеално- по-добре е да го направиш, отколкото да искаш да бъде перфектно.

        Със сигурност, прецизността, старанието и желанието да доближиш всичко, което вършиш, до съвършенството, са качества, които всеки иска да притежава. Но, струва ми се, те са присъщи на хората на изкуството- на онези, които изпипват нещата и искат те да бъдат възможно най-добри. На другия бряг са практиците, за които по-важно е да свършат нещата и да се радват на направеното, макар и то да не е чак дотам съвършено и отговарящо на хиляди критерии и изисквания за добро или красиво.
     
            Практичният човек вижда в нещата тяхната полезност и приложимост в земния свят. Той има конкретно мислене и добре борави с материята, като има способността да я оформя и подчинява. "Творците" са ориентирани към точността и перфекционизма. Те са по фината част, по подробностите, детайлите. За разлика от практиците, които гледат някак едро на света. Възприемат го по-скоро в неговата цялост, някак по-глобално, без да държат сметка за вътрешното устройство и работа на нещата. По този повод мога да спомена една чудесна книга по темата, която прави невероятно обобщение и разрез на тези два основни психологически типа- "Дзен, или изкуството да се поддържа мотоциклет". В нея в малко по-интелектуален вид е представена идеята на същата тази наша приказка за Циндил-пиндил и Джаста-праста- за противоборството на материалиста и идеалиста; практика и теоретика; рационалиста/логика и интуитивиста.

         Всичко това не е ново и не откривам Америка. Отдавна е известно това разделение между хората, една част от които работят по-добре с лявото, а друга част- с дясното полукълбо на мозъка, всяко от които отговаря и управлява определени функции, дейности и способности в човека. Разбира се, не са рядкост хората, на които в еднаква степен се отдават и науките и делата, свързани с математика, рационализъм и логика, от една страна, и тези, имащи отношение към литературата, хуманитаристиката и интуицията, от друга. Твърди се, че това са човешки същества, които са в края на своята земна еволюция, усвоили целия спектър от качества на тази планета. Казах "качества" и бързам да направя връзка със споменатата книга, която дава отговор на въпроса как могат тези два модела на мислене да работят заедно и еднакво добре. Именно чрез теорията за качеството. Стремейки се да получи качество, независимо от преимуществената нагласа на човека, той успява да направи нещото, без да е от значение фактът, че то може да не е от сферата, в която са неговите сила и преобладаващи възможности. 

          И, за да не става отегчително писанието ми, ще завърша с един нов въпрос, пред който се изправям. Казах, че е по-добре да направиш нещото, отколкото да се стремиш да е перфектно. Прочетено през призмата на споменатата приказка, това изглежда така, сякаш Циндил-пиндил трябва да се превърне в Джаста-праста. Та, възможно ли е това? Може ли човек да смени психологическия си тип? Как един интроверт като Циндил-пиндил да стане екстроверт като Джаста-праста? Идеална тема, над която започвам да мисля още от сега...


 
Категория: Забавление
Прочетен: 3072 Коментари: 3 Гласове: 7
Последна промяна: 12.05.2013 20:09
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877146
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Май, 2013  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031