Най-после искам 
да си ида.
Не поема ли риска,
ставам пак мида.

Забравям копнежа
и поглед отправям
в надежда разнежена,
но с много старание.

Загърбен е рискът
между зъбците
на днешното.
Дори пак да поискам,
знам, че е грешно.

Дали за награда
или в него е смисълът,
сладък следобед
в шезлонг ме спасява
със сладостно писане.