Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 03.05.2013 г.
03.05.2013 21:04 -
***Някой някъде оставя...
Някой някъде оставя някаква следа-
за обич, за омраза и съблазън,
за вечност, мъдрост, красота…
Мостът се стеснява за отвъд.
И знам, че само приказна магия
от него може да направи път.
Скрипецът пее като весело щурче-
вода от кладенец ако налееш,
от лабиринта ще те изведе
като спасително въже.
Разхвърляни по пясъка на времето,
невидими следи блестят.
Със свила напомнят ми предена
паяжина на неискана смърт.
03.05.2013 16:54 -
Светло и свято Възкресение Христово!
03.05.2013 16:39 -
Наричане
Както преди, нека пак тъй да бъде-
без недомлъвки, с открито небе;
с чакани стъпки без изгарящи белези;
без посоки и важни неща;
нека гукат отново в тихото гълъби,
от огнище за сънища роди се съдба;
и нека стелят се сенките дълги
на гроздове въпроси от дива лоза;
нека сочни, безсънни, дълбаещи кротко,
не дирят свой отговор тук и сега;
без да набъбват болезнени чувства
и дебнат през криви огледала;
само ореоли на цялост нека извикват
тихи пясъчни стъпки- на нежност следа…;
без очакване, без деформации,
без изстрадване на ненужна вина;
без изкачване, без търкалящо слизане;
само сламка в бутилка без капка сълза;
и после само спокойното дишане
в тържество нека пак да спои
потоците сила, непрекъснати корени,
пиещи жадни от кристални води.
Както преди нека пак да осъмна,
забозала своята млечна мечта;
да прозра и да зърна на началото края,
да забравя, но зная и продължа след това…
Ембрионът най-сетне и той се обърне
към нова поройна зора,
избрал в живота пак да се върне,
за да закрача отново в дъжда.
Както преди, както преди.
Да пусна пердето, да затворя стъклото,
за да виждам как, възкръснал, Пророкът
съкровения пъзел отново реди.
И без да узная, в мига да прескоча
в своето щастливо „Преди“.
Както преди, най-после да спра
да въвирам ръка в парчетата ребус
и в опит без успех да го редя,
да не избирам винаги грешното.
Да секне най-сетне Горчилката ядна.
Да спре да тече и гори.
Да се опра на колона спасено доверие,
да рисувам отново своята прерия
и започне блаженото бдение
в безкрайно ласкави предсънни гори.
Тогава отново може да ме мъчи тъгата.
Но малко. Не болка в халба дълбока.
И потънала в облаци от овча пухкава вълна,
да извадя непреривното рвение от скобите.
Както преди, да си вляза в ролята-
нейната песен докрай да изпея.
Упойните спомени в стомната
на пристан бленуван в себе си
най-сетне се върнат, най-сетне се върнат
и приседнат притихнали до мене на кея...
най-сетне се върнат, най-сетне се върнат
и приседнат притихнали до мене на кея...
Търсене
