Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 02.05.2013 г.
02.05.2013 21:32 -
*** Убиват ми острите ръбове...
Убиват ми
острите ръбове;
хладните и
счупени стъкла
на някога
бляскавия,
на някога
приказен
витраж
на мойта душа.
Неудобно
и тясно,
ръбато
и гърбаво,
остро,
болезнено,
без плавност
и плам,
всеки ден
все по-малко
успявам
да мръдна
всред
стените
на своя-
уютен,
някога
топъл,
мек
и ласкателен,
вълшебен
и светъл,
чудесен и хлебен,
хармоничен
и хубав,
мой храм.
Поема ли път
и посока ли хвана,
неизбежно
ги плащам,
непременно
ме дращи
поредната
болка
от поредната рана.
Счупено не се залепва.
Знам.
Залепи ли се,
цяло е,
но пукнато.
Пука се
и в красота искри
само пролетно
затопленото
цвете.
Не мечтая аз
за стария витраж
във цветове
и слънчев блясък-
изгубени са
те като багаж,
за който
е безсмислен
всеки крясък.
Копнея само
за
метаморфоза.
Макар че страшна
може да е тя.
Макар умираща
след всяка нова
фаза,
ще се пука
за живот
и страда,
превърната
в роза красота
болната ми
и объркана
душа...
острите ръбове;
хладните и
счупени стъкла
на някога
бляскавия,
на някога
приказен
витраж
на мойта душа.
Неудобно
и тясно,
ръбато
и гърбаво,
остро,
болезнено,
без плавност
и плам,
всеки ден
все по-малко
успявам
да мръдна
всред
стените
на своя-
уютен,
някога
топъл,
мек
и ласкателен,
вълшебен
и светъл,
чудесен и хлебен,
хармоничен
и хубав,
мой храм.
Поема ли път
и посока ли хвана,
неизбежно
ги плащам,
непременно
ме дращи
поредната
болка
от поредната рана.
Счупено не се залепва.
Знам.
Залепи ли се,
цяло е,
но пукнато.
Пука се
и в красота искри
само пролетно
затопленото
цвете.
Не мечтая аз
за стария витраж
във цветове
и слънчев блясък-
изгубени са
те като багаж,
за който
е безсмислен
всеки крясък.
Копнея само
за
метаморфоза.
Макар че страшна
може да е тя.
Макар умираща
след всяка нова
фаза,
ще се пука
за живот
и страда,
превърната
в роза красота
болната ми
и объркана
душа...
02.05.2013 20:56 -
Не е важно да го направиш перфектно. По-важно е да го направиш.
Не е важно да го направиш перфектно. По-важно е да го направиш. А времето ще реши проблема с остойностяването.
Никой и нищо не е съвършено. Съвършенството е такова, само по отношение на нещо друго. А често и нещата сами по себе си, извън всякакво сравнение, могат да бъдат такива. Времето определя дали нещо е съвършено. За нас- хората, е важна поредицата от опити. В нея еволюираме и се развиваме. И линията никога не е само в една посока- нагоре или надолу. По-скоро, развитието е в причудливи форми. (По-умните твърдят, че тя е спирала. Нямам сигурност по това, но приемам повторението на нещата на различно ниво. Което почти ме съгласява с идеята за спиралата…) Определени места се втвърдяват повече, а други остават недокоснати или невидими. Оформяйки скулптурата на живота си, наслагваме или отнемаме материал, за да получим образа му, за да го овеществим в телесен план. Създадените от нас "продукти" са израз на нашия път- те го онагледяват, белег са за изминатото. А онова, което става в нас- на другия план на събитията, то променя отношението ни, гледната ни точка към света, докато правим, докато вършим живота си, и развива другите ни нива.
И все пак, днешният свят ни залива с манията по професионализма и перфекционизма. Те имат много общо с амбицията. Още едно от безумията на нашето време.
Ако съществува нещо съвършено, то е такова не по причина на своята форма, а поради енергията, която е вложена в него. В това е ценността му. И тя почти се припокрива със съвършенството му. Понеже, ако имаме ценност, то тя говори за завършеност. Процесът на развитие е завършил. Не зная дали съвършен не е синоним на завършен. Освен това подтекстът е за постигнат връх. За крайна точка.
Всъщност, това твърдение може да се оспори. Човек може да се самообори. Защото, природата е съвършена. Нейните закони нямат общо с перфекционизма. Но има закони. И също се подчинява на повторението. Но естеството й води до причудливости. До творения, а не обикновени шаблони. Затова и хилядолетия наред се опитваме да я наподобяваме в нейната интуитивност и непреднамереност, които водят до изключения и несъвършенства, които определяме като „красота“.
Любопитно е наистина защо перфектното трудно може да бъде наречено красиво. Което ме води до заключението, че нашият- човешки свят, погрознява. Става все по-перфектен и грозен. Просто търсенията ни са в погрешната посока- стремим се само към съвършенството на видимото, на формата. Перфектността на материалната обвивка поглъща достатъчно енергия и сила, за да не остане нищо в сърцевината. А красотата не е ли енергия и сила, които се излъчват именно от нея?
Така стигнах до извода, че е по-важно да го направиш, отколкото да се стремиш да бъде перфектно. С това ще спечелиш повече. И ще се уподобиш с естеството си, с индивидуалните си особености, темп, скорост и ритъм. И ще съхраниш сока от вътрешността, без да го изцедиш и излееш в една обикновена черупка. Да влагаме същност във формите, които създаваме, би ни доближило до божествената ни същност. Другото е производство. Конвейер. Те имат общо само с потреблението и никак с ценността. А ние сме нейни творци.
Никой и нищо не е съвършено. Съвършенството е такова, само по отношение на нещо друго. А често и нещата сами по себе си, извън всякакво сравнение, могат да бъдат такива. Времето определя дали нещо е съвършено. За нас- хората, е важна поредицата от опити. В нея еволюираме и се развиваме. И линията никога не е само в една посока- нагоре или надолу. По-скоро, развитието е в причудливи форми. (По-умните твърдят, че тя е спирала. Нямам сигурност по това, но приемам повторението на нещата на различно ниво. Което почти ме съгласява с идеята за спиралата…) Определени места се втвърдяват повече, а други остават недокоснати или невидими. Оформяйки скулптурата на живота си, наслагваме или отнемаме материал, за да получим образа му, за да го овеществим в телесен план. Създадените от нас "продукти" са израз на нашия път- те го онагледяват, белег са за изминатото. А онова, което става в нас- на другия план на събитията, то променя отношението ни, гледната ни точка към света, докато правим, докато вършим живота си, и развива другите ни нива.
И все пак, днешният свят ни залива с манията по професионализма и перфекционизма. Те имат много общо с амбицията. Още едно от безумията на нашето време.
Ако съществува нещо съвършено, то е такова не по причина на своята форма, а поради енергията, която е вложена в него. В това е ценността му. И тя почти се припокрива със съвършенството му. Понеже, ако имаме ценност, то тя говори за завършеност. Процесът на развитие е завършил. Не зная дали съвършен не е синоним на завършен. Освен това подтекстът е за постигнат връх. За крайна точка.
Всъщност, това твърдение може да се оспори. Човек може да се самообори. Защото, природата е съвършена. Нейните закони нямат общо с перфекционизма. Но има закони. И също се подчинява на повторението. Но естеството й води до причудливости. До творения, а не обикновени шаблони. Затова и хилядолетия наред се опитваме да я наподобяваме в нейната интуитивност и непреднамереност, които водят до изключения и несъвършенства, които определяме като „красота“.
Любопитно е наистина защо перфектното трудно може да бъде наречено красиво. Което ме води до заключението, че нашият- човешки свят, погрознява. Става все по-перфектен и грозен. Просто търсенията ни са в погрешната посока- стремим се само към съвършенството на видимото, на формата. Перфектността на материалната обвивка поглъща достатъчно енергия и сила, за да не остане нищо в сърцевината. А красотата не е ли енергия и сила, които се излъчват именно от нея?
Така стигнах до извода, че е по-важно да го направиш, отколкото да се стремиш да бъде перфектно. С това ще спечелиш повече. И ще се уподобиш с естеството си, с индивидуалните си особености, темп, скорост и ритъм. И ще съхраниш сока от вътрешността, без да го изцедиш и излееш в една обикновена черупка. Да влагаме същност във формите, които създаваме, би ни доближило до божествената ни същност. Другото е производство. Конвейер. Те имат общо само с потреблението и никак с ценността. А ние сме нейни творци.
Търсене
