Стига да затворя очи,
звънват тревите

зазвънят ли,
слънцето виждам
вятъра чувам
всеки цвят и всеки свят
край мен оживяват

затворя ли очи,
топловълнено поле
зеленотъмно е
земята диша
долу е реката-
тя не съществува,
без да я дочувам
мое е небето,
защото отминава
облакът над мен останал,
щом отлее се във паметта ми
сам-самичък ще отплава
към своята свещена крава
аз
- простряна в равнината като сянка -
няма да съм вечна
отдавна временна не съм:

разсеяла съм се, преди да дойда
разсеяна съм и преди да си отида-
самолетна диря най-далечна.