Do not stand at my grave and weep

Do not stand at my grave and weep.
I am not there. I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain.
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry;
I am not there. I did not die. 


Не стой на гроба ми и не плачи.
Аз там не съм. Душата ми не спи.

Аз хилядите ветрове съм, дето веят.
Снегът съм диамантен, който грее.
Светлината слънчева съм на узрелите жита.
Дъждът съм нежен в есента.
Събуден в утринната тишина,
аз бързото издигане на тихи птици съм
във полет кръг над твоята глава.
Аз меките звезди съм, светещи в нощта.

Не стой на гроба ми и не плачи.
Аз там не съм. Че спя недей мисли.


Вариант на превод и кратка история на стихотворението тук.