Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 08.04.2013 г.
08.04.2013 21:41 -
Птици
Завърнаха се странствалите птици.
Не изгубени, ни мъртви са били.
На възкръснали най-много ми приличат
от мрака на горчивите беди:
човешки крясъци ги заглушиха,
прогониха ги от светите им земи,
гласовете им до дъно пресушиха
на омразата отровните стрели.
А птиците отново са великодушни
да възвестят, че преродил се е светът,
със трелите си нежно да пришушнат,
че с безсмъртие небето ще красят.
Не изгубени, ни мъртви са били.
На възкръснали най-много ми приличат
от мрака на горчивите беди:
човешки крясъци ги заглушиха,
прогониха ги от светите им земи,
гласовете им до дъно пресушиха
на омразата отровните стрели.
А птиците отново са великодушни
да възвестят, че преродил се е светът,
със трелите си нежно да пришушнат,
че с безсмъртие небето ще красят.
08.04.2013 21:13 -
Хирон
Конят ми е як и буен.
Пръхти и чатка със копита.
Диша често- ноздрите издува,
мята се, тресе се, рита.
Държа го вързан, ала той
по-див и непокорен става.
Кой ще го обязди, кой?...
Кой със него ще се състезава?
___
Силата му в мен расте, едрее...
Неспокойно гривата си вее.
Душата ми за него пее,
но да го язди тя не смее.
___
Веднъж изпуснах го- не бе завързан.
Оградата прескочи и препусна.
Видях го яростно да бърза
и от погледа си го изпуснах.
Сега без кон съм. Нямам кон.
Лехата със цветя е мъртва.
Стоя във празния си дом
и не знам кому да се разсърдя.
Сама съм. Нямам кон.
Ливадата я смазаха копита.
Конят ми намери своя дом.
А мен изрита, без да ме е ритал.
Полето конят ми опустоши.
Цветя, дървета и треви са мъртви.
Реките в жаждата си пресуши.
От скалите канари откърти.
Копитата му спукаха земята.
Гривата му вятъра надвя.
Прахът му ме направи сляпа.
От вихъра му бесен оглушах.
Сега без кон съм. Нямам кон.
На стола дървен се люлея.
Изнасям го пред своя дом
и погледът ми в пустошта се рее.
Той няма да се върне. Знам.
Загубих своя ален кон.
Где е моят светъл храм?
Где отиде мъдрият Хирон?
Пръхти и чатка със копита.
Диша често- ноздрите издува,
мята се, тресе се, рита.
Държа го вързан, ала той
по-див и непокорен става.
Кой ще го обязди, кой?...
Кой със него ще се състезава?
___
Силата му в мен расте, едрее...
Неспокойно гривата си вее.
Душата ми за него пее,
но да го язди тя не смее.
___
Веднъж изпуснах го- не бе завързан.
Оградата прескочи и препусна.
Видях го яростно да бърза
и от погледа си го изпуснах.
Сега без кон съм. Нямам кон.
Лехата със цветя е мъртва.
Стоя във празния си дом
и не знам кому да се разсърдя.
Сама съм. Нямам кон.
Ливадата я смазаха копита.
Конят ми намери своя дом.
А мен изрита, без да ме е ритал.
Полето конят ми опустоши.
Цветя, дървета и треви са мъртви.
Реките в жаждата си пресуши.
От скалите канари откърти.
Копитата му спукаха земята.
Гривата му вятъра надвя.
Прахът му ме направи сляпа.
От вихъра му бесен оглушах.
Сега без кон съм. Нямам кон.
На стола дървен се люлея.
Изнасям го пред своя дом
и погледът ми в пустошта се рее.
Той няма да се върне. Знам.
Загубих своя ален кон.
Где е моят светъл храм?
Где отиде мъдрият Хирон?
08.04.2013 20:59 -
Дълго продължава любовта
Дълго продължава Любовта.
Дори когато знаеш,
че е свършено -
с живота ти
и перлата душа,
чието колие е скъсано.
Дълго продължава Любовта.
Дори когато перли
пръснати
въртят се лудо
във неясен танц.
Той чертае линии
прекъснати-
неведом път на твоята душа.
Дълго продължава Любовта.
Дори когато края й
не чакаш.
Тъй много вдишвал от Смъртта,
време е в Живота
да прекрачиш.
Рано ли е да очакваш Любовта,
която липсвала ти е,
да свърши?
Късно е да плачеш във нощта:
сълзите ти
не ще избършат.
Дълго продължава Любовта -
наказание за грях забравен.
Живял тъй дълго със Смъртта,
време е в Живота да останеш.
Дори когато знаеш,
че е свършено -
с живота ти
и перлата душа,
чието колие е скъсано.
Дълго продължава Любовта.
Дори когато перли
пръснати
въртят се лудо
във неясен танц.
Той чертае линии
прекъснати-
неведом път на твоята душа.
Дълго продължава Любовта.
Дори когато края й
не чакаш.
Тъй много вдишвал от Смъртта,
време е в Живота
да прекрачиш.
Рано ли е да очакваш Любовта,
която липсвала ти е,
да свърши?
Късно е да плачеш във нощта:
сълзите ти
не ще избършат.
Дълго продължава Любовта -
наказание за грях забравен.
Живял тъй дълго със Смъртта,
време е в Живота да останеш.
08.04.2013 11:21 -
Познавах аз един добър човек...
Едва ли някой ще познае кой е авторът на стиховете по-долу, въпреки че той не е неизвестен. А, може би, това вече не е толкова важно. За мен, те имат стойност и с идеята за спомена, в памет и като поклон пред автора, ги поствам тук.
***
Познавах аз един добър човек-
той беше в мен, но после си отиде.
Завърна се в един отминал век
с поети прокълнати да се види.
Почти забравен вече - всеки миг
изчезва той сред суета и врява.
Във чаша само неговият лик
пред мене като призрак се явява.
Дръвче
На някаква могила сред полето
видях израснало това дръвче.
С контура си, изрязан на небето,
приличаше на гърбаво момче.
И стори ми се, че и то ме гледа,
помаха сякаш с клончета към мен.
Запътих се под него да поседна
и сянка да намеря уморен.
Посрещна ме с чирикане на птички,
видях закрити в клоните гнезда.
От жал помислих, че расте самичко,
а пърхаше при него радостта.
Отблизо беше толкова красиво-
момче със риза от зелен атлас.
Разсърдих се на себе си, че криво
видях дръвчето отдалече аз.
***
Отметнала глава, косите сресваш,
сияе огледалото- олтар.
Усмихваш се, защото се харесваш.
...Какъв модел! Къде си, Реноар?
Неосъществен телефонен разговор
Деветнайсет часът е -
телефонът мълчи.
Деветнайсет и пет е -
мълчи, все мълчи!
Деветнайсет и десет,
и петнайсет,
и двайсет...
"Повиканата не се обажда" -
телефонистката казва служебно.
А повикана бе Любовта!
Незаключена врата
В къща с незаключена врата
и без куче часовой на двора,
и без сто години самота -
искам да живея вече, хора.
Буен вятър моята врата
да отваря и да свири в пруста
и с пендари - есенни листа,
мамината черга да затрупва.
И ако последният ми гост
мъртъв вече ме открие в здрача -
да извърши ритуала прост
с мойте незатворени клепачи.
Автопортрет
Приличам на зимно дърво -
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.
***
Познавах аз един добър човек-
той беше в мен, но после си отиде.
Завърна се в един отминал век
с поети прокълнати да се види.
Почти забравен вече - всеки миг
изчезва той сред суета и врява.
Във чаша само неговият лик
пред мене като призрак се явява.
Дръвче
На някаква могила сред полето
видях израснало това дръвче.
С контура си, изрязан на небето,
приличаше на гърбаво момче.
И стори ми се, че и то ме гледа,
помаха сякаш с клончета към мен.
Запътих се под него да поседна
и сянка да намеря уморен.
Посрещна ме с чирикане на птички,
видях закрити в клоните гнезда.
От жал помислих, че расте самичко,
а пърхаше при него радостта.
Отблизо беше толкова красиво-
момче със риза от зелен атлас.
Разсърдих се на себе си, че криво
видях дръвчето отдалече аз.
***
Отметнала глава, косите сресваш,
сияе огледалото- олтар.
Усмихваш се, защото се харесваш.
...Какъв модел! Къде си, Реноар?
Неосъществен телефонен разговор
Деветнайсет часът е -
телефонът мълчи.
Деветнайсет и пет е -
мълчи, все мълчи!
Деветнайсет и десет,
и петнайсет,
и двайсет...
"Повиканата не се обажда" -
телефонистката казва служебно.
А повикана бе Любовта!
Незаключена врата
В къща с незаключена врата
и без куче часовой на двора,
и без сто години самота -
искам да живея вече, хора.
Буен вятър моята врата
да отваря и да свири в пруста
и с пендари - есенни листа,
мамината черга да затрупва.
И ако последният ми гост
мъртъв вече ме открие в здрача -
да извърши ритуала прост
с мойте незатворени клепачи.
Автопортрет
Приличам на зимно дърво -
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.
Търсене
