Сърце от мъх
във сянката на бора.
Любов излъхва
до самия връх.
Ще го погаля за късмет
с притихнал дъх,
вратата му дано отворя!

Изтъркулих се
като Слънцето
по склона
на някаква
нечакана мечта.

Рухна в пепел
гордата колона,
пречупена
от острието
на страстта.

Ела! Не казвай,
че това е краят!
Макар нечакана,
родена е мечта.

Не знаем кой
от двама ни
накрая
неусетно-
ненадейно
ще узнае
ключа
за тайнството
на Любовта...