Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 30.11.2013 г.
30.11.2013 21:40 -
Когато сме искрени...
Когато сме искрени, поемаме риск, и трябва да сме готови да приемем тъгата и болката.
30.11.2013 21:39 -
Първо приемете това, което...
Първо приемете това, което е, а после вярвайте!
30.11.2013 01:54 -
***Вятър откъм юг...
Вятър откъм юг
завесата повдигна.
Във чашите
се плисна дъжд.
Очите ни
с любов застигна
ласката му- влажен лъх.
Покривката- с крила-
пределите разтвори,
зашумя следобедният пир.
Слънцето обиди се.
Не проговори,
удавено в дъждовен вир.
Вятър откъм юг
целуна колената
под роклите ни
в спомен неживян.
Прекосявайки
с велосипед тревата,
рисувам захарния блян.
Шепоти по чашите ще звъннат.
Макар в сърцето да не са кристал.
Сладостно е огледалното им дъно,
в което никой себе си не е видял.
Едно бижу на мократа морава,
ръкавица празна- влажно кадифе,
безмерна трепетна забрава
пред коняк и мъничко кафе...
Звънна дъжд.
Той пръсна звънко
пъзела на късния следобед.
На хамака в плетените гънки
в спомен неживян говоря...
завесата повдигна.
Във чашите
се плисна дъжд.
Очите ни
с любов застигна
ласката му- влажен лъх.
Покривката- с крила-
пределите разтвори,
зашумя следобедният пир.
Слънцето обиди се.
Не проговори,
удавено в дъждовен вир.
Вятър откъм юг
целуна колената
под роклите ни
в спомен неживян.
Прекосявайки
с велосипед тревата,
рисувам захарния блян.
Шепоти по чашите ще звъннат.
Макар в сърцето да не са кристал.
Сладостно е огледалното им дъно,
в което никой себе си не е видял.
Едно бижу на мократа морава,
ръкавица празна- влажно кадифе,
безмерна трепетна забрава
пред коняк и мъничко кафе...
Звънна дъжд.
Той пръсна звънко
пъзела на късния следобед.
На хамака в плетените гънки
в спомен неживян говоря...
Търсене