Дали ще мога
да си спомня?
Има ли такива мигове,
или единственият е
смъртта?
Или това,
което се е случвало,
са прах и пясък,
каменни отломки,
отлетели в пропастта му?

Ако никога не можем
да си спомним,
ако живеем
в хищно настояще,
то кои сме
и не сме ли временни,
гости на прага
на своето изпращане?

Ако няма спомен,
сме безпаметни -
глухарчета,
неподозиращи за вятъра.
Светът не може да е наш
и ние- негови,
макар че невъзможно тук е
всяко притежание,
ако не съществува мостът
(кой мостовете руши?)
към лицата ни,
към нас,
които
наистина и някога-
защо? неясно е,-
но пък напълно сигурно,
че тук, че някъде,
че сме били

Аз искам да си спомня
Аз искам да мога така:
да повдигна завесата,
слисана,
да позная коя съм била