Играя с теб.
Ти си компютър.
Биеш ме.
Е, и аз,
но само два пъти
те победих.
Все пак
съм по-добра от теб.
И знаеш ли защо?
Защото зная,
че съм жива.
А пък ти не си.

синьо
юнско небе
свежо
от толкова
дълги години
вятър прохладен
въздух край мен
слънце меко
което го нямаше
полъх на влага
облаци пинии
няколко врани
почернили клоните
череши в смърт
посвещават последни
тарамбука 
ритъм ведър
толкова стига
на смисъла
тук е
поглеждам го
прилича на кедър

облаци с цвят на ориз
най-белия
който съм виждала
чертаят по небето фриз
по-високо го издигат

 Победата обича подготовката.