2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Една поляна е едно вълнение
над рани макове и
силни дървеса.
Една луна раздава
свойто бдение.
Една поляна, просъзлена
във очите ти,
съединява твойто съм.
В една тревица болката остава,
а споменът се уталожва
в сянката
на възкресена плът.
(Текстът е по материали от печата и интернет)
В аналите на историята като автор на текста и музиката на нашия химн е останало името на Цветан Радославов. Живеел във Виена и тръгнал с кораб да се бие за отечеството през Сръбско-българската война от 1885г. (повече за него тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2)
Разказва се, че песента се родила на борда на кораба, когато младият мъж наближавал родния бряг.
Радославов е блестящ учен от европейски мащаб. Един от тримата българи, заедно с Кръстю Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили докторат при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунд. Не е бил поет или поне не са известни негови поетични творби.
От песента на Радославов обаче, са останали твърде малко строфи. Днес може да се каже, че химнът е дело на широк кръг корифеи на културния фронт, които през 1964г. са извадили на бял свят творбата и са направили от нея нелоша интерпретация.
Съпругата на поета Георги Джагаров- Цвета Джагарова, разказва как Радославовата песен се превръща в символа, който днес ни изправя на крака. Тя била поканена от човек от министерството на културата да замине за двореца Врана. Там заварва Георги Джагаров и Димитър Методиев, които й обяснили, че трябва да участва в създаването на нов химн. Три дни те преценяват нахвърляния от двамата текст дали съвпада с музиката на Цветан Радославов. След това Цвета Джагарова се затваря на Витоша в почивния дом на Съюза на композиторите да хармонизира химна.
Песента прозвучала за първи път в двореца Врана, изпълнена от Софийската филхармония и хоровата капела "Светослав Обретенов".
Заслугата на Джагаров е не само в преработката и осъвременяването на песента, а в това, че успява да проведе идеята тя да се превърне в химн. Предложението си той прави в разговор с Тодор Живков:
- Не харесваш нашия химн? Събираш компании и говориш против? Защо така, бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев. Композиторите ги забравих...
- Хората не го пеят.- отговаря кратко поетът.
- Между нас казано, и аз не го знам, но съветските другари го пеят. Харесват го, много го харесват.
- Защото не правят разлика между нашия и техния.- продължава Джагаров.
- И какво ще правим сега, как ще излезем от положението...?
От положението все пак успяват да излязат някак. Новият химн прозвучава за първи път публично на 20-годишнината от 9 септември.
А ето и един от вариантите на химна, с автор Цветан Радославов:
Горда Стара планина
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки
за свобода, правдини.
Трябва да знаем, че химнът ни е претърпял доста промени. Преди окончателния си вариант от 1990г. са съществували още два куплета, които след посочената дата отпадат (единият от тях, вероятно, е именно този, заради който съветските другари много са харесвали химна ни):
Паднаха борци безчет за народа наш любим. Майко, дай ни мъжка сила пътя им да продължим.
Дружно братя българи, с нас Москва е в мир и бой, партия велика води, нашият победен строй.
И това не е всичко. От 1886г. до 1944г. национален химн на България е "Шуми Марица". Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков- главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912г. В сътворяването на химна се откриват полска и немска следа. (за повече тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0)
Любопитен факт е, че в различни източници "Шуми Марица" се определя като национален химн на България за периода 1878г.-1947г., а за дворцов- Химнът на Негово Величество Царя. (още за този химн тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F)
Едно компетентно мнение по темата тук: gratzian.blog.bg/zabavlenie/2013/10/09/quot-mila-rodino-quot.1190181
Е, след толкова много приказки, дойде ред и да чуем музиката, за която говорим:
От къде ли беше тоя цитат?
Харе Кришна!
В думите
да се спасиш
и дишаш!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
Благословен е,
който пише!
Харе Кришна!
Харе, харе!
И докосваш
свойто
Свише...
Харе Кришна!
Харе, харе!
Огънят му
живо пари.
Пари
и не стихва.
Харе Кришна!
Харе, харе!
В пламъците
му ли скиташ,
въглени
на словото
те жарят.
Харе!
Веднъж
от огъня ли
вдишаш,
белязан си
с Пожара.
Харе Кришна!
Харе, харе!
Нестинарско
е хорото,
думите
когато парят...
току-що срещнатите
макове-
кървящи
магове
на красотата.
Пролет.
Сбъднала се
след изсъхнали очаквания
край заслушаните
дъбове- те-
костите на вечността.
Очите всмукват
ивицата макове-
тя бяга-
макове се връщат пак
със кървавия
вятър
на покълналата
пролет.
Рани макове...
Припомням
незатворените рани
на една
горяща
светлина.
и от нея си взе
всичко,
което поиска-
жадно,
сякаш така
за първи път
тя
беше му близка...
...
Да се завърнеш
в нечий глас,
в устни нечии
и думи...
да се превърнеш
в неговия час,
в очакването
на изгубените...
да се прелееш
в утро нечие
със музиката да се слееш
и съня...
да остарееш във живота му...
да оживееш
в изгрева му
и в деня...
весело сега
на думите във дреха бяла
и няма в този миг
да се замислиш,
че думите са истина,
но закъсняла.
Без нея да почувстваш, че си гол.
Едно да си със нея толкова,
че да не сещаш пламналата сол.
...
обезвкусиха любовта
на ангелите
дремещи под куполите
в църквата
на срещнатата обич
след като са преживели
сватбите на своите любови
Човеци извори сме ние.
Срещнем ли се, се преливаме.
Прежаднели, от себе си пием,
един с друг до премала се сливаме.
Човеци извори сме ние.
Оглеждаме се или се удавяме.
Преди от Извора да сме отпили,
поглеждаме се и се разминаваме.
подобен на палто.
Има родени за палта,
а други не виждат палто.
Свободата е евтина
или като дреха-
толкова скъпа, че
се плаща с живота
и пак не се получава.
Свободата заблуждава:
който често я има,
не разбира кога
му се е изплъзнала.
Що значи това?
Нима е гатанка?
Да, туй е първата
в буквара на гатанките.
Да си свободен, значи това и това.
Това можеш, онова не!
Който върви, е свободен
да върви, само
да не извърви свободата си;
който бяга, да бяга,
само да не надбяга свободата си.
Които ядат, често изяждат
свободата си да ядат,
а пиещите преизпиват
чудната свобода да си пият.
(skarif: Какви по-добри и точни слова за свободата могат да бъдат изречени?)
