2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
на утопията вдигнатото било и хоризонтът с линия недостижима досягат слънцето, от извора пило. В мен разцъфва закъсняла бяла зима.
Първите хвърчила са създадени преди 2800 години в Китай и са направени от коприна, като за основа се ползва бамбук. Втората неделя на месец октомври е обявена за Международен ден на хвърчилата и любители от цял свят се събират за да издигнат своите любими хвърчила във въздуха.
Хвърчило е малък летателен апарат, който се контролира от земята с връв. Хвърчилото се издига, когато въздушното налягане отгоре стане по-малко от това отдолу. Силата, която се създава от разликата между подемната сила, съпротивлението на въздуха и опъването на връвта издига хвърчилото във въздуха. За целта е необходим вятър. Хвърчилата обикновено са по-тежки от въздуха, но съществува и специален вид, които са по-леки.
(от Уикипедия, свободната енциклопедия)
За типовете хвърчила, наречени змейове: prokite.ru/kites/tipyi-vozdushnyih-zmeev/ .
Хвърчилото не стигна скелето
на своята лелеяна мечта.
Прости безумните му,
неуспешни прелети
над океана с вълшебства.
То не е стрела.
Реката в извора се влива.
Скалите даже да простенат,
неизменно себе си постигаш.
Утра и залези, във теб родени;
небеса, спасения и ледове;
не възкръсват спомените- те, погребани,
лежат пречупени
в жестокостта на невидени богове.
И там- в хралупата, наречена сърце,
където трябва да се раждат ароматите
на блестящи в истината си крале-
повелители на чувствата с богатството
на божествено струящи светове,
там чезнат и умират- непокръстени,
стъблата скъсани на непотекли сокове
и като златни, ала адски пръстени
коват безмилостно със скоростта си токове,
докато сетиш веждите си свъсени,
догде настроиш струните разкъсани
и инжектират те непоклатимо ропоти...
Едва тогава в свойта лодка алена
доплуват и Озирис, и Изида
и те целуват по челото непогалено,
и пламъците адови загниват.
И очите ми- студени като камъни,
от взиране съня прогонили,
най-сетне своя час постигат,
най-сетне миг отронили,
клепачите склопяват...и нощта стопяват;
и преструват се,
че пак умеят да заспиват.
Скалите даже да простенат,
неизменно себе си постигаш...
След всичко това, ако някой може и да ми гледа на цедка, цена няма да има... :)
Американски археолог е открил, че съставът на мастилото съвпадал с това на други документи от I-III в. сл. Хр.
Американският археолог Джоузеф Бараб е открил нови доказателства за автентичността на Евангелието от Юда. Той е изследвал състава на мастилата, с които са писани древноегипетските брачни свидетелства.
Ученият е представил своите открития на годишната конференция на Американското химическо общество в Ню Орлиънс.
"Ако не бяхме се натъкнали на други папируси, които са от същото време и за които са използвани същите мастила, щеше да ни е много по-трудно да докажем автентичността на този документ.
Тези папируси станаха ключови доказателства, които ни карат да приемем, че мастилото на Евангелието от Юда не е подправено.", каза ученият.
Той, заедно със свои колеги, започна да изследва документа през 2006 г. в рамките на проект на Националното географско дружество на САЩ.
Археолозите проучиха състава на мастилото, състава на хартията и други нейни свойства и заключиха, че евангелието е автентично. Някои от техните изводи обаче бяха подложени на критики от други учени, коментира РИА "Новости".
По-конкретно съмнения възникнаха около химическия състав на мастилото, в което отсъстват соли на сярната киселина, които са традиционни при късната античност и ранното средновековие.
Според някои това означава, че документът не е написан в I-III в. сл. Хр., а много по-късно, така че е подправен.
Бараб обаче се натъква на работата на френски археолог, който изучава египетски папируси от I-III в сл. Хр., съхранявани в Лувъра. Тези текстове са написани със същия тип мастило.
Учените предполагат, че това е преходен вариант между мастила на базата на железен сулфат и такива от растителни екстракти.
Евангелието от Юда е написано на коптски език и съдържа алтернативна версия за взаимоотношенията между Исус Христос и Юда.
Ръкописният вариант на този документ е бил погребан заедно с други документи в библиотека в района на селището Наг-Хамади, където е открит в средата на XX в.
По време на разкопките евангелието е било откраднато и продадено на черния пазар, където попада в ръцете на колекционери и не вижда бял свят, държано в тайна, до края на XX в.
Още по темата тук: www.vesti.bg/index.phtml и тук: www.vesti.bg/index.phtml
Не изгубени, ни мъртви са били.
На възкръснали най-много ми приличат
от мрака на горчивите беди:
човешки крясъци ги заглушиха,
прогониха ги от светите им земи,
гласовете им до дъно пресушиха
на омразата отровните стрели.
А птиците отново са великодушни
да възвестят, че преродил се е светът,
със трелите си нежно да пришушнат,
че с безсмъртие небето ще красят.
Пръхти и чатка със копита.
Диша често- ноздрите издува,
мята се, тресе се, рита.
Държа го вързан, ала той
по-див и непокорен става.
Кой ще го обязди, кой?...
Кой със него ще се състезава?
___
Силата му в мен расте, едрее...
Неспокойно гривата си вее.
Душата ми за него пее,
но да го язди тя не смее.
___
Веднъж изпуснах го- не бе завързан.
Оградата прескочи и препусна.
Видях го яростно да бърза
и от погледа си го изпуснах.
Сега без кон съм. Нямам кон.
Лехата със цветя е мъртва.
Стоя във празния си дом
и не знам кому да се разсърдя.
Сама съм. Нямам кон.
Ливадата я смазаха копита.
Конят ми намери своя дом.
А мен изрита, без да ме е ритал.
Полето конят ми опустоши.
Цветя, дървета и треви са мъртви.
Реките в жаждата си пресуши.
От скалите канари откърти.
Копитата му спукаха земята.
Гривата му вятъра надвя.
Прахът му ме направи сляпа.
От вихъра му бесен оглушах.
Сега без кон съм. Нямам кон.
На стола дървен се люлея.
Изнасям го пред своя дом
и погледът ми в пустошта се рее.
Той няма да се върне. Знам.
Загубих своя ален кон.
Где е моят светъл храм?
Где отиде мъдрият Хирон?
Дори когато знаеш,
че е свършено -
с живота ти
и перлата душа,
чието колие е скъсано.
Дълго продължава Любовта.
Дори когато перли
пръснати
въртят се лудо
във неясен танц.
Той чертае линии
прекъснати-
неведом път на твоята душа.
Дълго продължава Любовта.
Дори когато края й
не чакаш.
Тъй много вдишвал от Смъртта,
време е в Живота
да прекрачиш.
Рано ли е да очакваш Любовта,
която липсвала ти е,
да свърши?
Късно е да плачеш във нощта:
сълзите ти
не ще избършат.
Дълго продължава Любовта -
наказание за грях забравен.
Живял тъй дълго със Смъртта,
време е в Живота да останеш.
***
Познавах аз един добър човек-
той беше в мен, но после си отиде.
Завърна се в един отминал век
с поети прокълнати да се види.
Почти забравен вече - всеки миг
изчезва той сред суета и врява.
Във чаша само неговият лик
пред мене като призрак се явява.
Дръвче
На някаква могила сред полето
видях израснало това дръвче.
С контура си, изрязан на небето,
приличаше на гърбаво момче.
И стори ми се, че и то ме гледа,
помаха сякаш с клончета към мен.
Запътих се под него да поседна
и сянка да намеря уморен.
Посрещна ме с чирикане на птички,
видях закрити в клоните гнезда.
От жал помислих, че расте самичко,
а пърхаше при него радостта.
Отблизо беше толкова красиво-
момче със риза от зелен атлас.
Разсърдих се на себе си, че криво
видях дръвчето отдалече аз.
***
Отметнала глава, косите сресваш,
сияе огледалото- олтар.
Усмихваш се, защото се харесваш.
...Какъв модел! Къде си, Реноар?
Неосъществен телефонен разговор
Деветнайсет часът е -
телефонът мълчи.
Деветнайсет и пет е -
мълчи, все мълчи!
Деветнайсет и десет,
и петнайсет,
и двайсет...
"Повиканата не се обажда" -
телефонистката казва служебно.
А повикана бе Любовта!
Незаключена врата
В къща с незаключена врата
и без куче часовой на двора,
и без сто години самота -
искам да живея вече, хора.
Буен вятър моята врата
да отваря и да свири в пруста
и с пендари - есенни листа,
мамината черга да затрупва.
И ако последният ми гост
мъртъв вече ме открие в здрача -
да извърши ритуала прост
с мойте незатворени клепачи.
Автопортрет
Приличам на зимно дърво -
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.
още пясъчни кули сънува.
По изгреви искрени тайно тъгува.
Робинзон отказа днес да се сбогува
на любовта безкрайна с бреговете.
невъзмутимо
стоя.
Краченца
над бездна
люлея.
В лъчите
на слънцето
длани
топя,
на ледния огън
се грея.
Под мен е въже.
Уж имам опит
със покриви,
но ако мръдна
напред,
ще се удавя
във локвите.
Край дома
на орлите
спасение няма.
Само миг
да заспите,
ще си счупите
рамото,
ще строшите
коляно…
Само миг
на съмнение,
само миг
неведение,
само миг
неумение
и вече
ме няма…
На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден.
И дано не е рано,
и дано не е късно…
Защото
е
жизненоважно
да знаеш
как
да бъдеш
свободен!
А то е изкуство!
