Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
05.04.2013 11:34 -
Кой е по-самотен- мъжът или жената?
За кого е по-тежко да остане сам- за мъжа или жената?
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
Следващ постинг
Предишен постинг
И тя е...?
цитирайНе е нужно да търся. Разбирам. И не, че не го знам... И невинаги в едно от двете е причината, но по-често е в тях. Така е.
цитирай"Само нощите да не бяха толкова непоносими..."
Страхотно есе-размисъл за отношенията мъж-жена.
Но това е избор,който всеки го прави сам за себе си,а понякога
и съдбата е тази,която решава вместо нас.
В самотата понякога човек/независимо дали е мъж или жена/ може да преоткрие себе си,да преосмисли себе си..Но тук говоря за временната,а не за
постоянната самота,която наистина може да отрови нощите,а защо не и дните,
на един самотен човек.Но...всичко си опира до конкретния си човек.
Има мъже,а защо не и жени,за които самотата е осъзнат,целенасочен избор,по този начин те са призвани,избрани да служат на хората....
Но всички останали самотници са просто едни егоцентрици,който се въртят около пилона на собственото си"аз",т. нар.егоцентрици и самовлюбени хора.
Господ е рекъл и определил хората да живеят по двойки,да са си рамо и опора в
житейските бури,да си помагат и подкрепят взаимно.Не случайно Създателя,след като е създал мъжа,то е решил от неговото ребро да създаде ЕВА,която да му бъде опора,подкрепа,и другар в живота,да споделят радости,болки,и скърби,да бъдат едно завършено,хармонично цяло,което в качеството си на такова да твори и да пребъде във вечността чрез децата си,чрез
гените си.Щастливци са тези/мъже и жени/,които са открили своите сродни души,защото това е най-висшата божия благословия,с която може да бъде награден човек,защото само и единствено тогава човек се чувства цялостен,завършен,съвършен...
Иначе самотата може да убие човека,защото е като вид отрова,която действа бавно,подмолно,безмилостно,превръщайки го в блед образ и подобие на човек.
Много ми хареса,моите най-искрени поздрави за така поднесената тема,буди в човек определени размисли!
цитирайСтрахотно есе-размисъл за отношенията мъж-жена.
Но това е избор,който всеки го прави сам за себе си,а понякога
и съдбата е тази,която решава вместо нас.
В самотата понякога човек/независимо дали е мъж или жена/ може да преоткрие себе си,да преосмисли себе си..Но тук говоря за временната,а не за
постоянната самота,която наистина може да отрови нощите,а защо не и дните,
на един самотен човек.Но...всичко си опира до конкретния си човек.
Има мъже,а защо не и жени,за които самотата е осъзнат,целенасочен избор,по този начин те са призвани,избрани да служат на хората....
Но всички останали самотници са просто едни егоцентрици,който се въртят около пилона на собственото си"аз",т. нар.егоцентрици и самовлюбени хора.
Господ е рекъл и определил хората да живеят по двойки,да са си рамо и опора в
житейските бури,да си помагат и подкрепят взаимно.Не случайно Създателя,след като е създал мъжа,то е решил от неговото ребро да създаде ЕВА,която да му бъде опора,подкрепа,и другар в живота,да споделят радости,болки,и скърби,да бъдат едно завършено,хармонично цяло,което в качеството си на такова да твори и да пребъде във вечността чрез децата си,чрез
гените си.Щастливци са тези/мъже и жени/,които са открили своите сродни души,защото това е най-висшата божия благословия,с която може да бъде награден човек,защото само и единствено тогава човек се чувства цялостен,завършен,съвършен...
Иначе самотата може да убие човека,защото е като вид отрова,която действа бавно,подмолно,безмилостно,превръщайки го в блед образ и подобие на човек.
Много ми хареса,моите най-искрени поздрави за така поднесената тема,буди в човек определени размисли!
Да, така е. Съдба или съзнателен избор- нямаме друг избор. :)
цитирайТърсене
