Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на skarif
Име:
Станислава Желева

Статистика
Популярни постинги:
13

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
42

Блогъри добавили в любими:
33

Блог вълни:
1
Последни постинги
Не ми отделяй много време.
Въпроси ти не ми задавай.
С очи- добри и верни,
ръката моя не задявай!

Не прескачай пролет локвите,
по стъпките ми не върви.
Знам, няма пак да се получи.
Ненужни са срещите ни.

Ти мислиш, че от гордост
вървя, със тебе не дружа.
Аз не от гордост, а от горест
глава високо тъй държа.
 

Не уделяй мне много времени,
вопросов мне не задавай.
Глазами добрыми и верными
руки моей не задевай.

Не проходи весной по лужицам,
по следу следа моего.
Я знаю- снова не получится
из етой встречи ничего.

Ты думаеш, что я из гордости
хожу, с тобою не дружу?
Я не из гордости- из горести
так прямо голову держу.

Б. Ахмадулина

Категория: Поезия
Прочетен: 66 Коментари: 2 Гласове: 3
Дървото пред прозореца ми
оживява.
Небето върна се
във своята безкрайност.
Че съществува щастие
присъствието им признава
и аз със тях
на щастие ще се превърна.

Притихвам после.
Тишината слушам.
Притихнала-
и тишината слуша мен.
Тя чува всеки недолавян трепет.
Тя кротък прилив е.
Напива всяка дълга суша
и постоянна тъй е
сякаш безпределно стене.

Дървото пред прозореца-
една реалност,
която само миг и ще изчезне.
И кой ще знае,
че било е вярно
бягството в една щастлива бездна? 
Категория: Поезия
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 2
20.07 21:41 - Лодка
Лодка, далеч от брега.
Случайна лодка...
...да е прегръдка,
топлина и котва
за изморените ръце,
за мокрите,
прогизнали коси.

Лодка, далеч от брега.
Случайна лодка.
Най-после
ми се иска да си ти.
Най-после
ми се иска да се стопля-
като в котка;
да имам щастие;
да имам за плуване
слънчеви дни. 
Категория: Поезия
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 2

Щом падна внезапно стената от дъжд,
щом се стопиха мокрите образи,
неспособна на бягство,
без да искам,
разбрах:
мечтите отплаваха- розови кораби;
смело понасям личния кръст.

След буря – разбирам – съм повече аз;
по-малко никоя след всяко пробуждане.
В мен време отронва се пласт по пласт,
за да стигна сама до своето служене.

Категория: Поезия
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.06 16:46
27.04 14:48 - Любов
Като перце покрай оста си,
като малко, цветно стъкълце,
като някой, който винаги те пази-
сам той със крехко стъбълце,

към теб върви да я познаеш-
топлина и ласка на сърце,
към теб върви, за да признаеш,
че съществуваш, че те има теб. 
Категория: Поезия
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 567435
Постинги: 739
Коментари: 460
Гласове: 1395
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31