Щом падна внезапно стената от дъжд,
щом се стопиха мокрите образи,
неспособна на бягство,
без да искам,
разбрах:
мечтите отплаваха- розови кораби;
смело понасям личния кръст.

След буря – разбирам – съм повече аз;
по-малко никоя след всяко пробуждане.
В мен време отронва се пласт по пласт,
за да стигна сама до своето служене.