Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Постинг
23.09.2019 13:37 -
Нощен РавноДен
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 427 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2019 18:33
Прочетен: 427 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.10.2019 18:33
Вървя,
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите
Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени
Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам
Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори
А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора
Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно
Как да го изпиеш,
мое кратко бдение?
Безмерно Равноденствие
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите
Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени
Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам
Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори
А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора
Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно
Как да го изпиеш,
мое кратко бдение?
Безмерно Равноденствие
Небеса и Земя от Гебриел Онриет- снимки ...
Пробуди се - духът български лекува. Ков...
Господ е българин! Българите сме добри и...
Пробуди се - духът български лекува. Ков...
Господ е българин! Българите сме добри и...
Няма коментари
Търсене