Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
24.06.2019 15:23 -
***Като тракийски гробници
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 1225 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2019 19:15
Прочетен: 1225 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 24.06.2019 19:15
Като тракийски гробници
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.
След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.
В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;
но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.
След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.
В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;
но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
МАЙКЪЛ ФАСБЕНДЕР Е АКТЬОРЪТ НА ГОДИНАТА,...
МАЙКЪЛ ФАСБЕНДЕР Е АКТЬОРЪТ НА ГОДИНАТА,...
"АРТИСТЪТ" И "ПОТОМЦИТЕ&q...
МАЙКЪЛ ФАСБЕНДЕР Е АКТЬОРЪТ НА ГОДИНАТА,...
"АРТИСТЪТ" И "ПОТОМЦИТЕ&q...
Когато любовта е от Бога, нищо добро не ...
Спинкай, спинкай Юнак Балкански…
Енергетиката на древния град в картината...
Спинкай, спинкай Юнак Балкански…
Енергетиката на древния град в картината...
Много съдържателни и мъдри размисли намерих в тези стихове.
Вдъхновява за размисли, които ако споделя, само ще го опороча.
Искрени поздравления!
Лекс
цитирайВдъхновява за размисли, които ако споделя, само ще го опороча.
Искрени поздравления!
Лекс
lexparsy написа:
Много съдържателни и мъдри размисли намерих в тези стихове.
Вдъхновява за размисли, които ако споделя, само ще го опороча.
Искрени поздравления!
Лекс
Вдъхновява за размисли, които ако споделя, само ще го опороча.
Искрени поздравления!
Лекс
Благодаря сърдечно! Думите ти радват! :)
Търсене