не пресягай с пипала
листата ми тревата ми
да не почупиш тишината им
папрати са крилата ми
искаш ли в тишината ми
полепнал прашец по дъгата й
от дъха ми-техните махове
в своето търсене 
по спазъм небесен
да летиш
до там, докъдето
детелинки с калинки
са щастие-
детинско е,
да прегрешиш,
то е нещото, което имам,
затова вземи го, 
ала обещай,
че няма да го обругаеш
посред зима,
когато ще съм си отишла,
защото знам, 
че не понасяш детинщини