разюздан кикот
залюля
камбаните
между ръцете й
протегнал
в сладострастие игла
полепваше
меда
между бедрата й
люлееше се слънцето
галактиката се люлееше
трепереха във стонове
текнали отвътре
погълнали времето
огънали времето
в последна агония
гладували
години светлинни
черните дупки
тя бе мрежа от фибри
бе арфа
роял
контрабас
а той объркано
виеше
драскаше
с нокти
нерязани, хрипкави
не бе пушил отдавна
не и нейния фас
беше несвършено
валеше неспирно
оставаше сушаво
пропукани извори
стелеха
сгушено
сласт