Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
11.10.2014 18:00 -
А тя... Тя бе недостижима...
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2014 23:28
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 11.10.2014 23:28
Аз не.
Шекспир са те.
А тя…
Тя бе недостижима.
Колко днес от мен е далеч.
Отчаяно копнея да ме има,
а тя е зад стъкло от глеч.
Огледалото на миналото.
Как да го премина?
Тя стои в лъчи от злато.
Погълната от тишина.
Тя дори не подозира.
Тя за мен не подозира,
че съм зад ревнивата стена.
Тя е в паяжинна свила.
Но не знае. Но не знае.
От небето си излъчва сила.
И за мен нехае. Тя нехае.
Как искам да съм нея пак.
Как искам тишината ѝ във мен.
Как искам да не бъда сляпа.
На знанието тихо да съм в плен.
Няма коментари
Търсене
