Смелият пролетен вятър
приклони натъжени брези.
Родопите от взора ми не бягат,
родени отпреди в зари.

Привеждат ме вълни разплискани,
разрошени ме приласкават дни.
Отиват си от мене- непоискани-
две далечни, непонятни,
                                    непогледнати,
взрени, неподвластно вгледани
                                     в картина,
                                     от която ме боли,
                                        очи.