Ще търси своето пристанище,
загърбила притихнало червеното;
ще разгръща с трепет всяка страница,
която й напомня, че родена е...

Ще стига нищото,
космически започнало;
ще приютява гълъби
в ръкавите си дрипави,
докато не акостира плахо в пистите
на призрачно лъчисто непорочие...

Ще излекува до едно недъгавите
хребети на неритмични хрипове...