Блогът на skarif :: Есенно настроение

Мъртвите листа са като стари спомени, откъснати от сокове на мигове отминали. От тях не можеш да избягаш- те молитва са отчаяна за дни погубени. И все пак сладко лепнат в спомена за времето, когато слънце, вятър, капки дъжд са сбирали. Като печати златни са, в отвъдното преминали, които са огърлица на Есента- кралица незимувала.

По стъпките вървим на преживяното, макар оковите на дните да тежат. Защото спомените- лепнещи, горчиви, сърцето на тъгуващите могат те да утешат.
Дърветата оголени животът ни раздаден са, забравени от птици, бризови прегръдки, тайнствен шепот... Те всеки ден и в ледна нощ кротували, молитва шепнат за прегръдка песенна. Като антени, зъзнещи в сумрак предзимен, те търсят станцията на покоя свой, където са обичани и плододавали, където са безсънни в сладък рай. Започнат ли да спят и да сънуват, очаквай ветрища и лед за подковаване. В него се събужда сладостно мъдруване, на зрелост чакана е той отдаване.
Пътека всяка посока тайнствена поема към мрак, в който бляновете дремят- за светлина, в която дните ни да продължат безкрайно, в която вечна благост да приемат. Пътека всяка свой кът на дирене си има- да нареди докрай на времето ни пъзела; да преоткрие Мъдростта с ново име; да развърже на очакваното възела.
В Есента- кралица незимувала, познаваме среброто на отсъствия и празнота. И по закони непознати, алхимични истини, потегляме към миг, в който в златни дни ще ни събуди сладостта. Златни искри ще трептят върху ресните ни и златни длани с мед ще ни даруват, косите ни ще раснат, в слънцето разбудени, и с щастието- радостни- ще се ръкуваме.
Мъртвите листа са само спомени за сокове, откъснали се от Дървото на Живота. Те помнят и сънуват откъде са родом и в тях четем на дните си посоката.

Нагоре