Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
26.06.2013 15:34 -
***Светнало топло легло...
Светнало топло легло.
В утринно бяло блестят
чаршафи колосани
под райско Дърво.
Изпод пръстите
кожи електрични искрят,
а после невидимо
в немощта се топят.
Докосва ги нежно
с невинния плясък
на огньовете жертвени
жестока Любов.
И изгаря ги в пламъци,
и застива ги скрежно
на лятната заран
под светѝя покров.
Утринно бели,
чаршафите топли,
под пламнали
живи тела,
те шумят.
И няма как. Други
не могат да бъдат-
голи в негата,
неспасяеми те са.
До бяло горят.
Безкрайно, безвременно,
непосилно дремливо,
не разкъсват мълчанието,
безконечно и вечно,
разрушително-искрено
едно в друго
се сливат.
До забрава,
безпаметно
в единството свое
преоткриват
те възел
на своя Далечност.
Едно в друго
те са.
И в единното свое,
на сглобения пъзел
фрагменти са спомен.
Те жадно-неистово,
в енигма до пепел,
във пепел разпукнати,
в Безкрая томят се
на звънкия ромон
на ручеи рукнали.
Тук са те.
Тук са.
Несломимо слепени,
сред степи любовни,
божествено гневни,
сред сънни земи
без край, неизбродни,
дървета са плодни...
Тук са.
Светът са.
Сега са.
Богоподобни.
В утринно бяло блестят
чаршафи колосани
под райско Дърво.
Изпод пръстите
кожи електрични искрят,
а после невидимо
в немощта се топят.
Докосва ги нежно
с невинния плясък
на огньовете жертвени
жестока Любов.
И изгаря ги в пламъци,
и застива ги скрежно
на лятната заран
под светѝя покров.
Утринно бели,
чаршафите топли,
под пламнали
живи тела,
те шумят.
И няма как. Други
не могат да бъдат-
голи в негата,
неспасяеми те са.
До бяло горят.
Безкрайно, безвременно,
непосилно дремливо,
не разкъсват мълчанието,
безконечно и вечно,
разрушително-искрено
едно в друго
се сливат.
До забрава,
безпаметно
в единството свое
преоткриват
те възел
на своя Далечност.
Едно в друго
те са.
И в единното свое,
на сглобения пъзел
фрагменти са спомен.
Те жадно-неистово,
в енигма до пепел,
във пепел разпукнати,
в Безкрая томят се
на звънкия ромон
на ручеи рукнали.
Тук са те.
Тук са.
Несломимо слепени,
сред степи любовни,
божествено гневни,
сред сънни земи
без край, неизбродни,
дървета са плодни...
Тук са.
Светът са.
Сега са.
Богоподобни.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
