Крилете сега си почиват. Река позната от перата     отмива атмосферните капки от полярните шапки. В дъга бензинова  ги слива. А сърцето ми се срива по склона на непостоянството си диво и пак така безразсъдно-ревниво дерзае към своето лоно. Ала знае, че всеки и всичко все пак от тук си отива… Защо ли решаваме това Сега като Вечност, когато то е само горчивата течност, която ни учи да даваме? И да падаме... Хвана ме жаждата на криле отморени, сънуващи равното на ливади безмерни; откосът, със който простора прострелват и боса оставят оголялата прерия. Призвани са и е време своя път да поемат.   

"Хвана ме
жаждата на криле
отморени,
сънуващи равното
на ливади безмерни;
откосът,
със който простора
прострелват
и боса
оставят
оголялата прерия."

Хареса ми!

Благодаря! Някои си имат морета, други планини и глави, а трети полета и тикви... :) Слънчев ден!