Всяко бягство- да не докосваш, да не възприемаш, да не те облъхва, да не те обгръща, да не те обвива, да не те облива, да не те достига…   Всяко бягство- да не те обзема, да не се забожда в теб бодила, по който се влива нерушимата сила- тя зейва в екзема върху твоята кожа от нежност и свила…   Всяко бягство от тях да бъдеш различен буди гръмкия смях. И по тебе се стича на порои потоци лепкава кал и в парливи отоци те обгръща със своята жал.   Всяко бягство от тях да бъдеш различен буди гръмкия смях. И по теб той се стича.   И в тях се превръщаш, макар че си яхнал небрежно скования и съвсем ненадежден, макар и бамбуков, съвсем неуместен, зле притегнат, разклатен, разпадащ се, немощен, дори недовършен, без ни едно плаване, жалък наистина и будещ забава, неведомо твое, едно недомислие, сразяващият този твой малък и така непоплавък, но приказен сал.   Как мислиш? Докъде би стигнал с него, Тур Хейердал?...     

Прекрасен стих! В него има толкова толкова бързо пробягващ сладък ритъм по устните. на изговаряне. чудесно!

Не зная. Може и така да е. Щом така се възприема... Обичам бягащи редове и рими. Защото създават впечатлението, че остават незабелязани и ти се иска да преминеш отново, да ги повториш...

поздравявам те за чудесния стих..

Ценно е, без да искаш, да удовлетвориш нечия потребност.