Едва ли някой ще познае кой е авторът на стиховете по-долу, въпреки че той не е неизвестен. А, може би, това вече не е толкова важно. За мен, те имат стойност и с идеята за спомена, в памет и като поклон пред автора, ги поствам тук.



***
Познавах аз един добър човек-
той беше в мен, но после си отиде.
Завърна се в един отминал век
с поети прокълнати да се види.

Почти забравен вече - всеки миг
изчезва той сред суета и врява.
Във чаша само неговият лик
пред мене като призрак се явява.




Дръвче

На някаква могила сред полето
видях израснало това дръвче.
С контура си, изрязан на небето,
приличаше на гърбаво момче.
И стори ми се, че и то ме гледа,
помаха сякаш с клончета към мен.
Запътих се под него да поседна
и сянка да намеря уморен.
Посрещна ме с чирикане на птички,
видях закрити в клоните гнезда.
От жал помислих, че расте самичко,
а пърхаше при него радостта.
Отблизо беше толкова красиво-
момче със риза от зелен атлас.
Разсърдих се на себе си, че криво
видях дръвчето отдалече аз.




***
Отметнала глава, косите сресваш,
сияе огледалото- олтар.
Усмихваш се, защото се харесваш.
...Какъв модел! Къде си, Реноар?




Неосъществен телефонен разговор

Деветнайсет часът е -
телефонът мълчи.
Деветнайсет и пет е -
мълчи, все мълчи!
Деветнайсет и десет,
и петнайсет,
и двайсет...
"Повиканата не се обажда" -
телефонистката казва служебно.

А повикана бе Любовта!




Незаключена врата

В къща с незаключена врата
и без куче часовой на двора,
и без сто години самота -
искам да живея вече, хора.

Буен вятър моята врата
да отваря и да свири в пруста
и с пендари - есенни листа,
мамината черга да затрупва.

И ако последният ми гост
мъртъв вече ме открие в здрача -
да извърши ритуала прост
с мойте незатворени клепачи.




Автопортрет

Приличам на зимно дърво -
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.

Благодаря за възможността и събуденото любопитство, да прочета тези прекрасни творби... да поема глътка и сетя лъх, да се докосна до този чудесен автор - Димитър Данаилов.
Вярно че това донесе много сутрешна солена роса в очите ми, премрежваща погледа ми и буквите бягаха, скачаха... но топлотата която остави, жаравата която разгоря... Благодаря!
Трудно ми е да избера едно от всичките което да цитирам... близки и галещи, думите и римите му поемат по калдъръма, потропват по вратниците, повдигат прахоляка по безкрайните друми (все корени, все спомени, все неща свързващи ни с род, родина, родословност...) Така обичните ми и любими "Звуци от старата ракла" дочух и тук. Благодаря!

И тъй като не може се избра едно (че те са като че също рожби на майце си, всинца мили и добри, кое от друго по свидно и безценно) отделих едно, което има допир с предстоящи дни

ЗЕМЕТРЪСЪТ

За Великден агнето печаха –
бялото, оплакано от мене,
дето с нож на двора го заклаха
и на клон висеше окачено.

Баба боядисваше яйцата,
мама черги тупаше на двора.
Дървеното конче с колелцата
аз не исках вече да пришпоря.

А на пътя – смях и олелия!
Пак летяха хвърчила в небето.
Пак най-силно викаше Илия
в хора на познатите гласчета.

И тогава страшното започна –
цялата ни къща се заклати.
Аз не мога да си спомня точно
кой ме грабна – мама или тати?

Помня само как дуварът рухна
и над мене мама се надвеси.
Помня как към къщи тати хукна
и примряла баба ми изнесе.

Дълго беше тази къща пуста,
заживяхме в някаква барака.
Баба – мойта баба златоуста,
онемя за дълго от уплаха.

Онемя за дълго и градчето
след оная страшна съсипия.
Вече сред махленските момчета
хвърчила не пускаше Илия.

Оттогава – видя ли хвърчило –
мисля, че над мен лети душата
на момчето мило и премило,
взело вечно сбогом с махалата.

Димитър Данаилов

************
А сега ще замълча... миг поне
:)

Поздрав и усмивка от мен
с пожелание за харен ден!
Анета

Благодарности за поздрава! Денят наистина беше харен! Даже повече от това...
Щастливи дни и на теб!
А поетът е наистина Димитър Данаилов.

Мисля, че снощи поотгатнах,макар че намесих името и на Виолета Христова,която съвсем наскоро чете доклад''Познавах един добър човек''.Тези стихове не могат да се сбъркат,те са знаци от духовната биография на Димитър Данаилов.