Здравей,обич моя! Пиша това със сълзи на очи, сълзи защото теб те няма, но нали така избрах аз. Нямам правото да си помислям дори за теб, нали това исках. Днешния ден мина много бавно гледайки телефона през 2 мин а сякаш е цяла вечност. 

Незнам дали това е мястото да ти кажа всичко което чуствам, дори нз дали някой ден ще прочетеш всичко това. 

Неззнам нищо за теб вече цял ден, само искам да знам ,че си добре. Само това ми стига! 

Искам да ти благодаря,че ме научи какво е любов, разбирателство, ЩАСТИЕ, какво е да живееш а не само да съществуваш. Но аз не съм родена да съм щаслива и го знаем това. 
Благодаря ,че се появи в живота ми. когато аз бях със сълзи на очи а ти се появи с онази твоя единствена усмивка! 
Чуствам се виновна за всичко, за това ,че не мога да ти дам щастието което заслужаваш. 

Вината е като паразит. Впива пипалата си дълбоко в човешката съвест, дори когато няма доказателства за нея. Отравя организма със съмнения и ожесточено изсмуква всичко.

Тук е момента да ти се извиня ,че някога влезнах в живота ти. Никога от моя страна не е имало и едно лошо чуство и намерение за теб.

Прости ми, обич, че не успях дати дам всичко което ти заслужаваш и всичко което бих дала за теб ако нещата не бяха така. 

Помни , че винаги ще те обичам и аз винаги ще бъда твоя ангел. 
ОБИЧАМ ТЕ!