(продължава)
Там са заварили още по-малък брой оцелели от преди и един инатлив пленник,който е бил изтезаван дни наред от новия им покровител,но пленника нищо не му е казал и е бил убит пред очите на Жофроа и другите от лагера им.След това те са разбрали и защо,когато новият им покровител им разказал за някакво село,където намерили много злато и скъпоценности,но никой не им казал от къде ги имат и защо ги пазят.Покровителя им и неговите спътници опожарили това село и избили повечето хора там,а другите,които избягали се скрили в гората и един от тях бил именно убития пленник.Прибрали са всичко,което са могли да носят като плячка,но конете не са издържали на повече и заради това са оставили другото злато и скъпоценности под пепелта на селото.Покровителят им доста се е чудил откъде тези „прости” за него селяни са имали толкова богатства и тяхната изработка е била така фина и превъзходна,нещо непознато дотогава на запад.Самият Жофроа също много се е впечатлил от всичкото това злато и заедно с другите,с които е дошъл в лагера са тръгнали именно към въпросното изпепелено село.Там те са натоварили останалото от всичките скъпоценности и когато са тръгнали по обратния път са пресрещнали огромен керван,на който са устроили засада,но не типичната,защото те се били в пъти по-малочислени от керванджиите.Изчакали са нощта,промъкнали са се и са ги заклали.Най-учудващото за тях е било,че повечето от кервана не са били въоръжени,а малцината с оръжие са им били по-скоро за охрана по пътя.Когато са отворили сандъците от кервана,Жофроа и останалите направо ахнали от златото,коприната и другите скъпоценности,на които се натъкнали.Единствения оцелял е бил някакъв невъоръжен мъж,който е спал сред сандъците.С него лично се е заел покровителя им и след по-малко от час,вече понятието единствен оцелял не е съществувало.След всичко това покровителя им вече е бил по-потаен и се е дистанцирал от Жофроа и останалите,с които са нападнали кервана.Нещата са ставали все по-зле с всеки изминал ден с оглед на разрастващата се епидемия в лагера им.Няколко дни по-късно покровителят им е излязъл яздейки и привечер се върнал полуизкормен върху запенения си и уморен кон.Тогава всички се втурнали да му помагат,но само Жофроа е знаел как да му помогне,тъй като покрай лекаря в лагера се е научил как да лекува рани като тази,освен разбира се холерата,която преди това е покосила и лекаря.Два дни се опитвал да спре кървенето,но въпреки че покровителя им е бил силен човек,нищо не могло да му помогне.Малко преди да издъхне покровителя им разказал на Жофроа и причината за смъртоносната си рана.Когато покровителя им се заел с онзи,който намерили между сандъците в кервана,той дори и не предполагал какво ще научи от този уплашен човек.Той доста време отказвал да му каже,защо такъв керван е тръгнал така без охрана по тия земи и накъде са отивали,но изтезанията на покровителя им са били достатъчни онзи да проговори.Човекът му разказал как с този керван е трябвало да стигнат до някакво село,намиращо се далеч на север,където щели да оставят тези дарове на онзи,който им е помогнал и ги е спасил в трудни времена.Този отговор не се е харесал на покровителя им и той поискал да научи още,което и направил след като забил още един удар с ножа си в рамото на пленника.От него научил още и че това тяхно спасение се е случило преди столетия,когато са избавени от страшни болести и мор чрез лекарство,съхранявано от наследниците на този достоен мъж.С плат напоен с този незнаен лек,някакъв техен пратеник е тръгнал обратно на изток и е излекувал всички народи,които тогава са изнемогвали от наистина страшна епидемия.Освен това изтезавания му разказал,че по тези земи освен родът на този,който толкова дълго е съхранявал спасението им,живеят и потомците на някаква жена,дошла от изток заедно с него.Този,който ги е спасил е бил на служба там и се е завърнал в дома си,за да живее спокойно старините със семейството си,а тази жена я е приютил,тъй като тя бягала далеч от родните си земи,където я грозяла страшна опасност.Тази жена много помагала на семейството на спасилия ги и заради това останала завинаги по тия земи,защото там се оженила и създала семейство.Тя била необикновена,могла да вижда много неща,които другите не разбирали,понякога изпадала в нещо като транс и лекувала добитъка и хора само с няколко тревички,но също безпогрешно предсказвала бъдещето и много се допитвали до нея и я уважавали.Човекът твърдял,че това могли и децата,както и внуците й и всички от рода й по нататък.Заради това много от наследниците й били убити и единствено родът на най-големият й син оцелял,но и те не били много,защото повечето участвали като наемници във войните и само един внук бил оцелял дотогава.Той се занимавал с изработката на мозайки,такива които се представяли картини,дело на въображението и виденията му.Човекът му обяснил,че преди този керван е имало друг,който е трябвало да стигне именно при този единствен внук,за да може с тези скъпоценности да помогне и нахрани нуждаещите се,както и да довърши дома,в който е искал да приюти много от болните от холерата,донесена от чужденците от запада.Но най-интересното е било това,че той не е творил мозайките си за всички,а само за определени обществени сгради,най-вече църкви и приюти и при условие,че мястото,където се намира дадената сграда му допадне.Покровителят на Жофроа се е интересувал дали има още кервани,които могат да дойдат на поклонение,но човекът му е отговорил,че са само двата,а какво повече могъл да иска да знае от него,щом като е научил „за този велик род и най-вече за това прекрасно дете,което знае пътя към всички съкровища”.Щом чул това покровителя на Жофроа направо откачил,предвкусвайки златото и почестите,с които ще се сдобие,когато намери това момче.Това е била и причината да стане толкова потаен и да тръгне сам към селцето,което му е посочил измъчвания керванджия,като дом на това момче.Разпитвал е нескопосано и явно някой го е усетил,когато се е опитал да отвлече единствения оцелял внук и тогава този някой е изкормил покровителя на Жофроа,за да защити момчето от него.Добре,че поне конят му е бил умен,вероятно повече и от него самия и тъй като животното е знаело наизуст пътя до лагера им,доста бързо го е закарало до там,защото той иначе е щял да издъхне по пътя,предвид голямата кръвозагуба-След като покровителят му разказал на Жофроа всичко това,единствената му молба към него била той да открие и да плени този оцелял внук,та съкровищата му да не останат в ръцете на други,освен на „достойните западни народи”.Жофроа веднага се съгласил и малко след това покровителят му издъхнал в ръцете му.Останали без покровител и покровителство Жофроа и малкото все още здрави негови другари напуснали лагера и тръгнали по пътя посочен им от покровителя им,за да пленят въпросния майстор на мозайки.Пътят им бил и тежък и дълъг,но никой от тях не се отказал.Когато вече са пристигнали в селото,са побързали да се смесят с тълпата и така по-лесно да следят единствения оцелял внук,защото цялото село много се е гордяло със своя майстор и по никакъв начин Жофроа и другарите му е нямало как да го пленят пред многобройната селска тълпа,която е щяла да ги убие на мига.Заради тази им малочисленост,те са следили този човек почти цяла седмица,докато поне малко с малкото се научили навиците му и факта,че е бил ревностен почитател на чашката.Всяка вечер след като свършвал с работата си отивал в някоя кръчма и е прекарвал там почти до полунощ.Това е било превъзходно предимство за Жофроа и останалите и те са се възползвали максимално от това.Представили са се за странници,интересуващи се от мозайките му и така спечелили доверието му,докато са го напоили обилно с алкохол и после уж са тръгнали заедно ,а всъщност са го натоварили на един от конете си и още през нощта са напуснали селото,без да ги види когото и да е било.
