Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2015 19:28 - Птицата
Автор: skarif Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2426 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 10.04.2015 19:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Беше способна да прелети хиляди километри, носейки в човката си семето. Имаше силата на ветровете и на всички посоки на света. В нея бяха събрани мощта и величието на небесните висини и дълбините на морета и океани. Може би, я спасяваше това, че не умееше да мисли, а се осланяше на инстинкта си. Обичаше да затваря очи и така необезпокоявана можеше да лети до забрава. Не изпитваше страх. Беше се научила да хвърчи, благодарение на едно падане от гнездото. Заболя я. Но именно болката я накара отново да опита, вярвайки, че ще успее. Разтвори крила. Размаха ги. Изпъна шийка и освободи крачетата си от оковите на земното притегляне. Остави се на въздуха. Майка ѝ и баща ѝ не бяха вкъщи. И нея не намериха там, когато се върнаха. Бе отлетяла. Това не ги натъжи. Птиците не плачат за такива неща. Напротив- радваха се, че небето бе станало неин дом. Бяха мъдри и знаеха, че ще се върне, когато има нужда от почивка. Но най-вече заради спомена от първия полет. Защото птиците винаги се връщат към него. Не от носталгия. Те не изпитват такава. А за да си припомнят как започва свободата.  Беше способна да прелети хиляди километри, носейки в човката си семето. Можеше да спи, докато прекосява надземни коридори. Можеше да упорства срещу вятъра, който също следваше своята посока. Тя знаеше това- всеки има път. Но не, за да се противопоставя на другия или да се бори с него, а да го споделя. Вятърът можеше да се опита да изкопчи семето, което носеше под клюна си. Тя нямаше да позволи обаче. Защото не можеше да забрави мисията си. Щеше да жертва крило или крак, загуба на перушина или да получи рана върху тялото, но нямаше да се остави някой да ѝ отнеме целта. Тя я подхранваше и сгряваше през студените нощи, когато вятърът ставаше повече от нахален. Изпитваше я със студените си течения и я заплашваше, че ще я превърне в ледена шушулка. Не можеше. Тя бе сигурна в това. Защото я топлеше семето, което беше скътала между твърдите си и сурови устни. Ако трябваше, щеше да се сниши, за да избегне лепкавите мразовити ръце на вятъра, но нямаше да се остави да я победи. Винаги можеше да спре някъде. Имаше дървета, скали и брегове, които бяха гостоприемни. В повечето случаи обаче, предпочиташе да си почива, летейки. Съзнаваше, че носи отговорност. Ако слънцето бе немилостиво, тя му прощаваше. Събираше лъчите му и ги изпращаше срещу ледените игли на вятъра. Беше се научила да управлява стихиите. Балансираше между тях. Изправяше ги една срещу друга, за да преодолее препятствията, които ѝ поставяха. Помнеше и нямаше как да забрави семето, което носеше. В най-тежките моменти я спасяваше бъдещето. И него пренасяше. Бе се превърнала в пощальон на времето. Във вестоносец и пилот на мечтите. Освен семето, в нея бе скътан образът на разлистено дърво- дълговечно и живо, изпълнено с песните на домуващи птици. Може би, един ден тя щеше да бъде една от тях. Ако не бранеше от вихрите друго семе, което мечтае да се превърне в стъбло, клони, листа и плодове. Виждаше слънцето, което прозира през короната на преобразената семка- светли ресни на щастливо сбъдване. Птицата не мислеше това. Тя сънуваше прекрасното място, където няма нощ, където владее властителят Ден. То бе остров на спасение за всеки, отмалял от пътя си, търсещ подслон и нуждаещ се от сили, за да продължи. Никой не оставаше завинаги тук. Само семената, които бяха предназначени да живеят вечно. То не беше привилегия. А дълг. Те бяха родени, за да пребивават тук. Но не за да почиват, не да дремят и проспиват живота си. А за да го пораждат и даряват на другите. Такива бяха създадени. И сега птицата отиваше там- да изпълни едно предопределение. Защото и тя бе избрана да бъде част от веригата, която не се прекъсва, дори когато е скъсана. Защото тя бе обикновена птица, но с необикновен живот. Онази, която носи спящо семе, от което ще се роди дом, в който всички ще черпят меда на покоя и радостта. Защото тя бе птица, за която разстоянията от хиляди километри са само една крачка към мечтата.              Защото тя бе просто птица. Птица, но с име- Любов. 


Тагове:   любов,   птицата,   семе,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. metlichina - Птица, но с име - Любов...
15.04.2015 21:13
много е хубаво..
цитирай
2. skarif - :) :) :)
15.04.2015 22:15
metlichina написа:
много е хубаво..


Благодаря ти, metlichina! Радвам се, че ти е харесало... Явно, полетът, който ме зарази, докато писах, е бил полет и за теб. Приятна вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877325
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031