Блогът на skarif :: ***Времето сваля маските. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.04.2015 16:44 - ***Времето сваля маските...

Автор: skarif Категория: Лични дневници

Прочетен: 1197 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.04.2015 16:49

Времето сваля маските. Лицата са други. Телата също. Превърнали са се в черупки, покрити с пукнатини от преживяното, с бръчки от случилото се. Всяка линия или изкривяване е една история, брулила някога изнемощяващите стволове. И няма нищо страшно в това, че сме се превърнали в кухи статуи. Защото това е тържественият миг, в който сме започнали да различаваме. Има дух и материя. Макар с умъртвени тела, продължаваме да живеем. Отвъд тялото. Отвъд кората. Отвъд шареното домино. Какъв по-свят подарък? Немощта ни разкрива, каквито сме. Дънерите ни все по-бавно преглъщат соковете. А ядката, тя все повече потъва, погълната от света на сенките, и все по-могъщо управлява света от там.
Колкото и да се опитваме да държим главите си над водата, колкото и да твърдим, че ходим в светлината, живеем в мрак. С телата си плащаме за това да бъдем тук. Те са негови пленници. И колкото повече губим външната си цялост, толкова повече събираме онази невидимата, онази недостижимата, която набъбва зад маската. На бала с маски можем да си кажем всичко. Защото духът е далеч. Не може да бъде досегнат. На бала с маски телата са просто оживели инструменти в ръцете на оцелостени духове. Говорят други. Не самите устни. Не очите зад отпуснатите сбръчкани клепачи. Не ръцете съсухрени- с жестове. Говорят направеното и опитът. Говорят спокойствието и мъдростта. Говорят и стават по-невидими. Говорят и по-недостижими стават. Зад завесата. И няма по-истинско откровение от играта на това задкулисие. Защото сме открили границата- мостът на превъплъщението. Отсам и отвъд е еднакво далеч… Приели своето безсилие, изгубили паметта си за стореното, прекъснали връзката със земното, учим се на свобода. Мислиш ли да приемеш предизвикателството на волността? Шепот в тихата стая.

Нагоре