Блогът на skarif :: Клоунът

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.04.2013 00:07 - Клоунът

Автор: skarif Категория: Изкуство

Прочетен: 3159 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.05.2013 20:52

Клоунът Един клоун дойде и ми каза: "Купи си от мене мечти". "Защо са ми?"- погледнах кованата маска. "Защото със тях има и радост, и смях, и сълзи. Когато мечтаеш светът по-красив е и твоят живот има някакъв бряг. Без мечти всичко в тебе умира - остава само стар мраморен прах." Усмихна се клоунът. Погали косите ми и пак ме помоли: "Купи си от мене мечти". "Не искам"- му казах - "Защото не мога да стигна мечтите. Тогава сърцето най-много боли". Пепа Николова (slovo.bg/showwork.php3)

Клоуните са комични актьори, които се характеризират най-често с цветни перуки, рисунки по лицето, странни костюми, големи обувки и червен голям нос. В представлението няма бариера между публиката и актьора, тоест няма отделен свят, където той да пребивава, а е просто на сцената. С една дума основна роля в представлението на клоуна играе публиката. Днешният хумор на клоуна е често занимаващ се с външни неща и включва много елементи от физическата комедия. Клоуните се разпространяват в различните култури по целия свят, защото те намират начин да достигнат до дълбоката нужда на хората от хумор и защото са винаги оригинални в своите представления. Клоуните образуват форма на забавление, което се появява почти във всяка култура по различен начин. В много култури клоунът изпълнява ритуална роля, като той се свързва с фестивали и често е много различен от западната форма. В Европа, чак до XIXв., клоунът е всекидневен герой и често се среща в карнавали. Неговата роля е символична- след като е извън правилата на обществото, той може да окарикатури и осмее нормалния ред на нещата. Това се използва много често, за да се покажат някои абсурди на обществото. През XVI в. развитието на Комедия дел арте също налага голямо влияние за приемането на клоуна в Европа. Това влияние минава през пантомимата и стига до пътуващия цирк през XIX и XXв. Комедия дел арте взема своето влияние от гротесково маскираните клоуни от карнавали и мистериозни игри и използва това при пазари за продаване на зеленчуци. Това става невероятно популярно в Европа за хора от всички слоеве на обществото. Някои хора намират клоуните по-скоро за страшни, отколкото забавни. За децата обаче не е нормално да се страхуват от предрешени в пъстри костюми и понякога гримирани хора- като Дядо Коледа. Въпреки това в ютската митология съществува канибалско чудовище клоун, наречено Сиатс. Костюмът на клоуните цели да хиперболизира някои части от човешкото тяло, като краката и носа например. Това може да се вземе за комично, но и за мутантско и чудовищно деформирано. Страхът и дразнението от клоуни се нарича коулрофобия. Според някои специалисти този страх се появява още от детството. Лицето или дадени черти на клоун, видян от дете през ранните му години, може да уплаши това дете много и след това то да продължи да изпитва този страх дори след като стане възрастен. Смята се, че е от значение и къде си видял този клоун, каква е била средата. Ако се е случило в цирк или някакво друго подобно шоу, то там този шарен смешник е често срещан. Ала ако клоун почука на вратата ви по тъмно, то е по-вероятно да се уплашите отколкото да се развеселите. При проведено проучване на над 250 деца много от тях смятат, че клоуните не са добър декор в болници, особено ако се събудиш през нощта. В британския фестивал на музиката и на изкуството, клоуните не са били допуснати, защото много от хората там са се боели от тях.
(bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D1%83%D0%BD)
В някои болници се прилага клоунотерапия в „клоунокръжоци“. Клоуните изпълняват различни магически номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. У хоспитализирани деца клоунотерапията може да повиши кооперативността между пациент и лекар и да намали безпокойството у родители и деца. При някои деца намалява нуждата от седация. Сред другите ползи са намаленото чувство на болка и повишената стимулация на имунната система на децата. Италианско проучване проведено над деца, на които им предстоят леки операции показва, че те се чувстват много по-спокойни и сигурни, когато освен медицинския екип и родителите, при тях стои и клоун. Според учените, около 60% от децата пред операция изпитват безпокойство, а по-силното безпокойство повишава риска от следоперативни усложнения. Половината от 40-те наблюдавани деца от 5 до 12 години изчакали операцията, обкръжени само от родителите и лекарите си, а при другата половина присъствал и клоун. Резултатите показали, че децата от втората група изпитвали по-малко предоперационно неспокойство. Предимствата на клоунотерапията я правят подходяща не само за болници, но и за други места с по-тежки условия на живот като домове за сираци, бежански лагери, зони на военни действия и дори затвори.
И все пак, първоначалното работно място на клоуните е циркът. Цирк (на латински: circus - кръгла арена) обикновено представлява пътуваща група от изпълнители, включваща акробати, клоуни, фокусници, жонгльори и дресирани животни. Представленията се състоят в огромна палатка (шапито) с кръгла форма върху кръгла арена. У древните римляни циркът е открита, обикновено пясъчна арена и място за конни състезания, състезания с колесници, а по-късно и за други зрелища. Циркът в сегашния му вид се появява в края на XVIIIв. За негов баща се счита англичанинът Филип Астлей (Philip Astley), а за рождена дата - 9 януари 1768г., когато прави първото представление в Лондон. През 1772г. той построява в Париж кръгла зала, която нарича цирк, и започва да дава представления, състоящи се от акробатически и ездачески трикове. Скоро след тях италианецът Антонио Франкони и семейството му построяват своя арена. Те въвеждат в програмата пантомима и борби между кучета и диви животни. Първият, който използва огромна платнена палатка за циркови представления е Джошуа Пърди Браун (Joshuah Purdy Brown) през 1825г.. В Русия през 1919г. циркът е национализиран и през 1927г. е създаден Държавният университет за циркови и вариететни изкуства, известен с популярното име Московско цирково училище. Когато Московският държавен цирк започва турнета по света през 1950г., представленията му надминават по сложност и оригиналност всичко, което е съществувало до този момент в цирковото изкуство. В началото на 21-ви век най-добрите циркове са канадският Cirque du Soleil, френските Cirque d’hiver, Cirque d" йtй и др.
(bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%80%D0%BA)
Фотоси: интернет