Блогът на skarif :: За жените и наследниците в живота на Георги Димитров

(Текстът е по материал на Мишо Трендафилов от печата)
В началото на трудовата биография на Георги Димитров стои работата му в печатница. Имал комплекси, поради недостатъчната си образованост, но съдбата му изпраща нужната жена- сръбската моделиерка и синдикалистка Любица Ивошевич. Тя е фина, начетена и хубавица, пише стихове, редактира вестника на шивашките работници.
Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но взема в здрави ръце образованието на бъдещия комунистически вожд.
След разгрома на поръчания от Коминтерна септемврийски метеж през 1923г. Димитров бяга в Югославия, а после в Австрия. Като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна той обикаля с конспиративни задачи Европа. По това време е обаятелен мъж с пламтящ поглед, плътен глас и внушителна осанка. Бил неустоим за жените с белите си ръце и тъмнокафяви, влажни, големи, горещи очи. Когато на Лайпцигския процес следователят го пита за многото женски адреси в личния му бележник, Димитров отвърнал саркастично: "За разлика от вас, аз съм мъж, господин следовател."
Успехите на съпруга й сред нежния пол силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Любица, която след 1923г. живее постоянно в московския хотел "Люкс", е с деликатна психика, а и самотата й действа на нервите- мъжа си вижда твърде рядко. През 1927г. тя е настанена в специален санаториум като психично болна край съветската столица. Арестуването на Димитров по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.05.1933г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
Сталин е този, който намира втора съпруга на Димитров- еврейката Роза Юлиевна, която е загърбила буржоазния си произход и е предана комунистка. Преди да се съберат в Русия, тя е връзката на Димитров с Австрийската комунистическа партия.
Единственото им дете- Митя, се ражда в СССР през 1936г., но едва седемгодишно умира от дифтерит. 61-годишният вожд понася много тежко загубата. По настояване на майка си, през 1948г. той сключва и църковен брак с Роза. Венчава ги протестанският пастор Васил Зяпков, който година по-късно ще бъде осъден на доживотен затвор в монтирания процес срещу евангелските пастори.
Димитров осиновява дете, чиито родители били убити от фашистката клика. Малко се знае у нас, че Георги Димитров е отгледал дъщерята на китайския комунистически деец Ван Мин. Не е сигурно, че това е истинското й име, така я знаели в семейния кръг. Тя обаче също е починала твърде млада.
Осиновеният син- Бойко Димитров, е роден на 5.06.1941г. в Плевен. Галеник на съдбата в онези времена на почит и култ към баща му, но упорит и целеустремен, завършва Института за международни отношения в Москва.
Работил е в българското представителство в ООН- Ню Йорк (1964-1966г.), в Института за външна политика. Бил е чиновник в администрацията на Министерския съвет, служител в администрацията на ЦК на БКП; главен редактор на сп."Международни отношения"; посланик на България в Хавана; член на ЦК на БКП; член на Висшия съвет на БСП; министър на външните работи в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов (1989-1990г.).
Има един неуспешен брак- с първата си жена Таня се развежда през 1994г. Синовете му са в чужбина.

Нагоре