Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2018 12:06 - Къща с две врати (31)
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове:
2



 31.

 

            Едва прибрала се, Яна вдигна телефона и се обади първо на родителите си, а после и на Вили, за да ги поздрави със святото Рождество. Бе изпълнена с благост, благодарност и щедрост. Празниците наистина носят силата да правят по-дълбока връзката ни със самите себе си.

 

            Венелин бе учуден, че Мена не му се натресе на празника. Чудеше се какво става с нея- дали се бе забъркала в поредната история с нещастен край, или бе изненадващо помъдряла до степен, че да не го притеснява.

 Срещнах любовта на живота си, батенце. – каза му тя от другата страна на телефона, при което той повдигна вежди и ококори очи.

 Още една? – репликира я.

 Не. Тази е последна и единствена. Когато ви запозная, ще разбереш защо говоря така.

 Ирмена, добре ли си? Всичко наред ли е при теб? Питам те сериозно.

 Естествено. Кога не е било? Но никога не съм била толкова щастлива. И толкова спокойна и сигурна, че съм на прав път.

 Да не си вземала някакви неща с ефект върху психиката?

 Не знаех, че ме мислиш за такава. Аз съм добро момиче, батенце. Изглежда, само ти не си го разбрал още.

 Добре. В най-скоро време искам да те видя. За да се уверя.

 

Венелин Метрто все още висеше в хрониката за издирвани. Не беше със степен на обществена опасност, но му се искаше да излезе от този списък. Най-вече желаеше да постъпи правилно и да извади извън подозрение съименика си, защото не искаше да му навреди. Затова, първото, което направи, бе да се свърже с чичо си. Кой знае защо реши, че той може да му помогне. А, може би, търсеше не просто нечия подкрепа, а подкрепата на близък човек. Майка му си бе отишла наскоро след баща му и единственият роднина бе чичо му.

Срещата им протече в апартамента му. Стояха в скромно холче пред чаша коняк. Да пие коняк бе навик на чичото и всеки, който искаше да си говори с него, да бъде в компанията му, бе длъжен да сподели любимото му питие. В барчето му имаше различни марки. С годините се бе превърнал в колекционер. Разговаряха спокойно, повече като приятели, отколкото като племенник и чичо. Отношенията им бяха отвъд границите на роднинството. Обсъдиха случилото се и за Венелин Метрто не бе чудно, че братът на баща му знаеше всичко. Както вече стана дума, двамата работили заедно известно време. Като по-голям, бащата на Венелин държал да дирижира, а по-малкият го следвал. Така че, бил посветен в тайните на Озарителя. Бил го изпробвал, когато бил все още само първообраз. И, разбира се, бе усетил въздействието му, а то го бе дарило със способността да вижда какво се случва на място, на което не присъства, но би искал. Бе придобил умението, насочвайки мисълта си, да изпраща сякаш очите и ушите си, където трябва, и мигом да узнава всичко. Това обаче можеше да става само по негово желание. Той не бе ясновидец, при който информацията пристига по всяко време и без да я иска. В неговия случай роля играеше съзнанието за потребността да разбере нещо- дали това щеше да е от полза, независимо дали става дума за предотвратяване на някакво събитие или за оказване на съдействие, или каквото и да било. За Озарителя, който използваха племенникът му и неговите приятели, го бе грижа и съблюдаваше как си служат с него, защото знаеше, че можеше да предизвика странично, неочаквано действие. Тревожеше се за тях, искаше да бъде на разположение, ако се нуждаеха от помощ. Наблюдаваше ги, както възрастен следи игрите на децата, за да не се наранят, с готовност да се намеси, само когато е необходимо.

 Ти, преди всичко, трябва да отидеш в полицията и да дадеш някакво приемливо обяснение. – започна чичото.

 Затова съм тук.

 Знам, знам. Но не знаеш какво да им кажеш.

 Мхм. – кимна Венелин.

 Страх те е, че може да те освидетелстват.

 Мхм. – повтори той.

 Нуждаеш се от психологически убедителна версия. От нещо, на което да повярват.

 Мхм.

 Мисля, че имаш нужда от семейството си.

 Подозирах, че това ще ми кажеш.

 Те могат да застанат зад теб и да обяснят поведението ти. Не си обществено опасен, така че, не се тревожи. Предстои ти една нелека, но кратка битка. Ако добре обмислиш всичко и изиграеш добре картите си, ще се радваш на щастлив финал.

 Липсват ми. – каза замислен племенникът.

 Не се съмнявам.

Прозорецът се бе напълнил с нощ, която уличните лампи като бластери

пробиваха. Потъвайки в нея, Венелин имаше ясен план какво да направи.



Тагове:   къща,   31,   две,   врати,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877400
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031