Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 21:02 - Къща с две врати (30)
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
2



 30.

 

            Настоящата Бъдни вечер за Яна и Джин щеше да е възможно най-специалната и незабравима предколедна вечер.

            Те вече стояха около масата в средата на стаята на дървената къща, от която произтекоха главоблъсканици и чудеса. В центъра на отрупаната празнична трапеза, наред с коледната питка, виното и постните ястия, лежаха безликата семейна реликва, тетрадката и Озарителя. Компанията нямаше елха, но подаръците бяха достатъчно необичайни и чудотворни. Бяха се събрали. Времето и пространството бяха съшили прокъсаните си канави и през процепите им не можеше да избяга нищо и никой не можеше да изпадне отвън. Платовете им се бяха уплътнили и превърнали в декори за случилото се. И четиримата бяха като забравени от близки и приятели. Сякаш нещо ги пазеше от телефонните иззвънявания и изолираше от интереса на хората около тях. Никой не се сети да ги потърси в този ден. Стояха тук – в една почти чужда на всеки от тях барака, - като участници в спиритически сеанс, като в защитена от света капсула в очакване на някакво тайнство, което бяха призвани, незнайно от какво или кого, да изживеят.

            Нощта бе тиха. Всички коледни нощи са такива- носят предчувствие за съкровеност, за едва чуто промъкване на нещо непонятно, което можеш да разпознаеш само по тишината на стъпките, с които иде, с които влиза в стаята и я зарежда с топла светлина, с която те слива.

            Прозорчето процеждаше пречупени многоцветните светлини на града и беше хубаво. Стаята бе светла и озарена от свещника, който лично Яна донесе. Като жена, се надяваше да внесе уют и да създаде празнична атмосфера. Когато ѝ се обадиха, тя вече бе решила, че ще отиде и се бе подготвила. Нищо, че цяла вечер се чудиха с Джино какво ще правят само двамата в святата нощ.

            Пламъкът на свещта чертаеше светло петно върху тавана, всеки се бе отнесъл в мислите си, когато Джино заскимтя умилително. Погледнаха него, а сетне проследиха погледа му, който беше залепнал върху играещото кръгче светлина над главите им.

 Бащата е тук. – прошепна Яна.

 Кой? – не разбра физикът.

 Авторът на апарата. – процеди тя.

            Всички се бяха вторачили в тавана и не помръдваха. А там, като преплетени ластари на лоза, като клонки на бръшлян, подхванати от вятъра, се люлееха две сенки- отражението на пламъка и фигура на мъж.

 Всички ли го виждаме? – попита под носа си Яна.

 Не. – в един глас отвърнаха другите.

 Това е той. Каза ми го. Говори ми.

            Токът угасна като в класичеки готически роман или като във филм на ужасите. Обичайно е по време на празниците електрическата мрежа да се претовари. Но за Яна това нямаше значение. Докато Венелиновци се суетяха да разберат какъв е проблемът, а Джино джафкаше, озовал се в нетипична за него ситуация, тя диалогизираше с бащата.

 Как създадохте уреда?

 Защо Ви бе необходим той?

 Кое Ви провокира да измислите подобно нещо?

 Давахте ли си сметка за последствията?

 Патентовахте ли го?

 Някой друг разполага ли с данни за проекта Ви?

 Защо не сте се погрижили да предадете идеята си, където трябва?

 Ние какво да правим сега с това нещо?

И т.н., и т.н….

Режимът на токопредаване бе вече възстановен, когато монологът на Яна

прекъсна. Тя гледаше пред себе си и само помоли за чаша вода.

 Какво стана? – започна Венелин физикът.

 Разговаряхме. – отсече Яна.

 Това баща ми ли беше? – попита на свой ред Венелин Метрто.

 Да.

 Ще споделиш ли? – настояваше той.           

 Разбира се.

 Защо само ти го виждаше, а ние не? – продължи той.

 Защото притежавам рядката способност да работя в инфрачервения спектър.

 Как изглеждаше?

 Като фотос, на който е добавен инфраефект.

 Млад ли беше или възрастен?

 Беше просто силует.

 И какво ти каза?

 Всичко. Той е проектирал Озарителя. Интересно му е било. С чичо ти са работили известно време заедно, но после нещо са се спречкали и баща ти продължил сам. Не ми каза съвсем ясно, но намекна, че това не е първият такъв апарат. На въпроса ми защо не го е предал, където трябва, отвърна, че не е искал да се злоупотребява с него, а е бил убеден, че така ще стане. А и след използването му много неща от бъдещето му станали предварително ясни. Срещал се е с безликото същество, така да го нарека, което е изобразено на реликвата, която пазя. Наблегна, че тя има символно значение, което трябва да се опитам да осмисля, и че няма основание да се плаша. Нещо лично за теб- смята, че си постъпил правилно, като си „избягал“ от семейството си, но че ще е хубаво да се върнеш при тях, че не заслужават да бъдат изоставени. Неговият случай бил по-различен и да не си следвал сляпо модела му. Разчита на нас, че ще постъпим разумно и че ще използваме узнатото подобаващо. Мисля, че това беше в общи линии.

 Трябваше да се съберат трите вещи, за да се материализира духът му. Сега разбираш ли защо присъствието ти бе необходимо? – обърна се Венелин физикът към Яна, докато братът му близнак все още осмисляше чутото.

  Яна се бе взряла в нещо невидимо пред себе си и не отрони дума. Джино прискимърца и се сви до нея. Венелин сипа вино в приготвените чаши и им ги подаде. Приятелите отпиха. А вън снежинките се гонеха, искряха и навяваха с крехките си телца и без това мъничкото прозорче на барачката сякаш искаха съвсем да го скрият от света.

 Ех, ако този стол беше люлеещ се, всичко щеше да е идеално. – каза замечтана Яна.

            Двамата мъже се изсмяха.

 Иска ми се да си направим пуканки. – каза Венелин физикът. – Обаче не знам на моя дребен котлон ще се получи ли. Да пробвам ли? Какво ще кажете?

            Недочакал отговор, той се мушна в кухничката и затропа. Не отне много време да се появи в стаята с купа бели и едри снежинки.

 Цяла купа сняг?! – възкликна Яна и се нахвърли връху цъфналата царевица, когато Венелин я сервира, а Джино огласяше къщичката с щастливото си джафкане.

            До края на вечерта, до след полунощното Рождество разговаряха, смяха се, пиха вино, ядоха сарми и питка. На Венелин се падна парата и за него това бе знак за отговорност, която трябваше да поеме.

            Настоящата Коледа се оказа едно нечакано чудо, едно непредвидено вълшебство, което, изглежда, нямаше видима основа и ясно начало, но пък бе като красив подарък, чиято стойност нямаше материално изражение. И като че светлината в очите на приятелите най-добре отразяваше, че то няма цена или че тя е отвъд човешките ни представи. Безкраят на магията бе пътеводната светлина, която се бе вместила в сърцевината на това чудо и го караше да не спира да им се сбъдва. А скрежът в утринта, прошарил звездата на Вергина върху прозорчето, прилично на окуляр на телескоп, очерта пътищата, които трябваше да поемат.



Тагове:   къща,   30,   две,   врати,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 434832
Постинги: 695
Коментари: 450
Гласове: 1280
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031